in

Прошката към себе си – трудна, но необходима

прошката

Нито един човек не е идеален. Това клише чуваме от роднини, приятели и близки. Когато прощаваме на другите, обикновено го правим безвъзмездно – било то на дете, родител, на любим човек, на съсед… Важна стъпка от социализацията, от това – животът да продължи. Но понякога да простиш на себе си е много трудно, в повечето случаи обаче крайно необходимо.

Почти ежедневно всеки човек е изправен пред дилеми от всякакво естество. Често ни измъчва чувството, че не сме направили това, което е било необходимо. Обвиняваме се за всичко – за минали постъпки, слабости, решения, дори мисли. Затова е важно да се обуздаят механизмите на прошка към самите нас. В противен случай рискуваме да не се освободим от нито една болка или саможертва в името на друг човек или в името на конкретен житейски случай. Прошката е задължителна, ако искаме да живеем в мир със себе си, да се развиваме и да продължим напред. Понякога отнема време, друг път тя се случва, или пък не.

Често се говори за очакванията, които имаме към другите, имаме определени очаквания и към себе си. Едно от тях, което вероятно е биологично заложено, е, че сме безгрешни. Важна част от това човек да си прости е да разбере, че грешките са част от развитието, те са знак, че сме имали свободата да сбъркаме.

Оттук нататък, от нас самите зависи как се справяме с грешките си. Ако си простим, ще имаме и отговорността към действията и към шансовете, които ни се предоставят. По този начин няма да се озлобяваме, да мразим, да нараняваме и да се страхуваме. Когато получаваме прошка от другите, трябва да си я дадем и самите ние.

За мен лично прошката е процес, който изисква намиране на смисъл в емоционалните рани. Можете да преодолеете страданието, като извлечете смисъл и урок от болката си.

„Болката спира да бъде такава в момента, в който откриеш смисъла й“, е казал Виктор Франкъл. Съвременният човек има нужда от такъв механизъм за справяне. Защото ние живеем и взимаме решения на базата на собствените си преживявания и светоглед. Така е било и преди, така е и сега, така и ще бъде. За добро или зло, никой не е съвършен. Нито една човешка емоция или чувство не са съвършени. Но нека днес, не вчера, нито пък утре, днес – да простим на себе си. Това е душевен навик, и се възпитава ежедневно!

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Велика събота е, последният ден от Страстната седмица

Патладжани

10 ползи от консумацията на патладжан