Нина Александрова
Проф. Марк Крамер е директор на изследванията за Студената война в Харвард, старши сътрудник на центъра за руски и евразийски изследвания „Дейвис“ и директор на програмата „Андрей Сахаров“ за правата на човека. Преподава международни отношения и сравнително политикознание в Харвард и е гост професор в редица водещи университети в САЩ и по света. Сред престижните награди, с които е удостояван, са Academy Scholar в Харвардската академия по международни и регионални изследвания и Rhodes Scholar в Оксфордския университет.
Професорът чете и ежегодно лекция за американската външна политика в Историческия факултет на Софийския университет. Автор е на повече от 200 книги, студии и статии, главен редактор на поредицата книги за Студената война на Харвардския университет, както и на списание The Journal of Cold War Studies.
В София той представи книгата си „СССР и Източна Европа (1941-1991)“. Тя не само осветлява ключови събития от XX век, но помага да се разберат кървавите войни на XXI век, включително и тази на Русия в Украйна. В мащабното си изследване ученият представя и анализира различните измерения на продължилата повече от четири десетилетия съветска доминация над държавите от Източна Европа, насилствено изменила естествения ход на тяхното историческо развитие.
Уроците от Студената война
„Ако погледнем десетина години напред във времето, има изгледи ситуацията в бившия съветски блок значително да се подобри. Много неща обаче зависят от войната, която тече в момента. Един от уроците, който светът научи от Студената война, е, че когато Западът е заемал твърда позиция, това е водело до резултати. И България сега е част от този Запад„, споделя проф. Крамер. И добавя, че твърденията, че на Украйна е обещавано да влезе в НАТО и ЕС и това е провокирало Путин да започне конфликта, са несъстоятелни.
Професорът определя като грешка на Запада войната в Косово. „Това беше една твърде неудачна стъпка„, убеден е той. По думите му и до днес има разделения между Запада и Русия, които имат трагични последствия.
Архивите
Анализът му се основава в голяма степен на новоразсекретени архивни материали и мемоари от бившия комунистически свят. В продължение на много години след 1945 г. западните учени трябваше да разчитат изключително на западни архиви и на публикувани съветски, източноевропейски и западни източници. До началото на 90-те години на ХХ век следвоенните архиви на Съветския съюз и на комунистическите държави от Източна Европа бяха запечатани за всички външни лица. Но след падането на комунизма в Източна Европа през 1989 г. и разпадането на Съветския съюз две години по-късно бившите съветски архиви бяха частично отворени, а източноевропейските архиви са отворени в по-широк мащаб.
Сега учените могат да се запознаят с огромни количества архивни материали, които до началото на 90-те години на миналия век изглеждаха обречени да останат затворени завинаги. На Запад също така някои изключително важни колекции от разсекретени документи, отнасящи се до съветската политика в Източна Европа през 40-те и началото на 50-те години на ХХ век, станаха достъпни едва наскоро.
Как гледа Америка на България?
Проф. Крамер признава, че през 90-те години в САЩ има политици и социолози, които гледат на България като сателит на Русия. „В хода на времето обаче нещата се променят. България постепенно сменя политически си ракурс. И ако днес младите приемат изборите като даденост, то преди 30-40 години те са били предопределени„, обобщава ученият.
Книгата
В книгата са описани подробности за създаването на комунистическия блок в Европа, разрива между Сталин и Тито и подготовката за съветско нападение над Югославия, в която на България е отредена ролята на основен плацдарм, сътресенията в средата на 50-те години, „Пражката пролет“ и „Доктрината Брежнев“, кризата в Полша през 80-те години и последвалия крах на съветския лагер.
Разгледани са революционните промени от 1989 г., отражението им върху стабилността на Съветския съюз и провокираният от тях дебат за „загубата“ на Източна Европа.
