in

ЛюбовЛюбов

По-различните често са в ситуацията на уличното куче – има къде да тичат, но не е сигурно дали ще оцелеят

Той е отдаден на професията си изцяло и това оставя следи в киното и театъра. Не е случайно – студент е на професор Стефан Данаилов, чийто клас завършва през 1996 г. По-късно става носител на „Аскеер“, „Икар“, дълги години играе Бръчков в постановката „Хъшове“ в Народния театър. Режисьор е на „Кецове“, както и на „Шекспир като улично куче“, който е тема на разговора ни и който тръгва по кината от 3 февруари. С международен успех са и късометражните филми „Зевс“ и „Парафиненият принц“. Автор е на книга с разкази „Гризачи“. Той е Валери Йорданов и вярва, че когато българинът обича и негов близък е застрашен, е способен на всичко. Именно тогава може да бъде гениален и изключително силен. 

Защо „Шекспир като улично куче“?

Първото работно заглавие на филма беше „Това е моята улица“. После беше „Шекспир е моята улица“. Реалният прототип на героя, който Захари Бахаров изпълнява – Чаво, го познавам от тази улица. За съжаление, не е сред живите. Той имаше ромски корени и същевременно обожаваше Шекспир и знаеше доста негови текстове наизуст. „Шекспир като улично куче“ е нещо, което наблюдавам постоянно, и днес, за съжаление. Хората, които имат по-различни и високи цели, които са отдадени или имат стремление към изкуството, много често са в ситуацията на уличното куче. Имат къде да тичат, но не е сигурно как ще преживеят и дали ще оцелеят.

Филмът има биографични моменти, действителни персонажи. 

Мога да го нарека среща на моите тийнейджърски години с младежите днес. Интересуват ме младите хора, те са ми много мили, и искам да знаят, че нещата не са непоправими, че могат да бутат стени. Трябва да държат на собствените си разбирания, да са по-спокойни и да не се паникьосват, защото светът няма да стане по-добро място. Но те могат да го направят по-добър, като започнат отвътре навън.

Хората сме свързани и всяко действие, подобно на ефекта на пеперудата, би могло да има последствия върху който и да било човек. Трябва ли да сме по-отговорни към действията си?

Абсолютно. Ние не трябва да живеем с опасения, не бива. Трябва да ни водят мечтите и идеите, нещата, които ни вълнуват. Същевременно без опасения няма да оцелеем дълго, следователно трябва да се намери баланс – физически и духовно, да спортуваш, но и да прочетеш книга. Хубаво е да помогнеш, но ако го направиш, трябва да знаеш, че може и да навредиш, защото този човек утре ще очаква пак помощ. От друга страна, в чисто човешки план е много важно хората да се отнасят един към друг като към деца – не с подценяване, а със загриженост. Ако това го постигнем, всичко ще бъде наред. Ако сме консуматори – на възможности и работа, ще има много нещастни хора.

Едно от основните послания на филмите ви е човечността. Как ни определят липсите?

Оптимист съм. Каквото и да ти липсва и колкото да не ти върви, ако си запазил чувството за хумор и добрият поглед върху нещата, ще си спокоен и ще се справиш. Липсите учат.

А грешките?

Трябва да имаш око да ги видиш. Много често човек не забелязва собствените си грешки, а после е късно.

Днес пазим децата си в калъп, не им позволяваме нито една стъпка встрани. Прекалената обгриженост до какво води?

Грешките учат. Все пак само чрез тях човек би могъл да се погледне отстрани, ако има автохумор. Защото не бива да се шегуваме само с грешките на другите, но и със своите собствени.

Кога се появи идеята за „Шекспир като улично куче“?

Отдавна искам да направя филм за човека, който ми помогна да се занимавам с това, с което се занимавам. Този филм е моят начин да си изплатя дълга към Чаво и да му благодаря. Вярвам, че когато българинът обича и негов близък е застрашен, е способен на всичко. Именно тогава може да бъде гениален и изключително силен.

Житейският опит ли е определящ за това дали един актьор е добър?

Най-важното е да си човек. С автохумор, автокритика, автоцензура и да не се мислиш за по-голям от другите.

Големи ли са трудностите при правенето на филм днес?

При „Кецове“ ми беше трудно, чаках 7 години, при „Шекспир като улично куче“ по-лесно, чаках 11. За следващият ще ми е най-лесно, ще чакам 25. Имам време и спокойствие.

Как минава един ваш ден – хубав и лош?

Нямам лоши дни. Добър ден е, ако преживея хубав спомен и нещо ме зарадва. Вичко друго е тичане, работа. Многократни опити да провокирам идеи и хора.

Loading

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Нищо не преминава безследно. И най-малката стъпка е важна: Животът на Чехов

„Представление и половина“ – театър, живот, завеси, талант! И размитите граници между тях