in

„Пилето, което казва „КУ“ – притча за съвремието ни

иван юруков
Снимки: Иван Юруков/Facebook

Изкуството винаги кара човек да се обърне към себе си и времето, в което живее, хвърляйки поглед и към минало, и към бъдеще. Със сигурност „Пилето, което казва „КУ“ ще ви накара да направите равносметка.

Моноспектакълът на Иван Юруков представя малкия човек в момент на „равноденствие“ – време за балансиране, когато се изправя пред изживяното досега и анализира докъде е стигнал, как е стигнал и как да продължи. Чрез премерения текст и съвършената актьорска игра човешките истини за съвремието ни са представени по интерактивен и комичен начин. Без нищо да е излишно или да натежава – той казва истини за хората днес, за несгодите, за невъзможността да се справим с проблемите и за опитите да открием отново себе си и изначалните си мечти, за това как да продължим след като сме се опарили от житейски несгоди.

Сценарият е на Александър Урумов и е по сборниците с разкази „Малкото име на дните“ и „Тиква!“. Прекрасната музика е дело на Михаил Шишков – баща, а Иван Юруков се справя повече от чудесно и в ролята на режисьор. Увлекателно, с лекота и премерено чувство за хумор, актьорът представя героя си – нощен пазач на скретен склад, който в хода на спектакъла влиза в ролята на различни симпатични и чудати персонажи и ситуации. В продължение на час и половина, зрителите имат възможност да си задават въпроси, да отговорят на тях, да се забавляват, и най-вече да се вълнуват до сълзи.

Звуковата картина е пълна с птичи гласове, на равни интервали, а единственият събеседник на героя е една кукувица. Сякаш е тази, която измерва човешкото ни време – всекиму спрямо изживяното. За Иван Юруков това е първи моноспектакъл, с който актьорът не само вдига за пореден път летвата по-високо пред себе си, но я надскача с лекота и емоционална отдаденост, за да ни потопи в един необятен свят на съвременна България и да ни покаже съвсем отговорно колко сме се отдалечили от човещината и природата. Чрез историите, които разказва, героят представя всъщност съвременния българин като все още търсещ човек, макар и отдалечил се от традиции, корени и ценности. Оголвайки своите слабости, се убеждаваме, че те нямат значение, щом има още надежда. Ако тя е жива, всички болки ще са озарени със смисъл.

„Текстът ме привлече със своята истинност. Движен съм от желанието да създам една емоционална експлозия, която да разтърсва със своята откровеност“, споделя Иван Юруков за моноспектакъла си, който вече се играе успешно от години на родна и чужда сцена.

„Завинаги“! Какво значи „завинаги“? В днешно време всичко е временно, а хората се карат и сдобряват с едни и същи думи“, пита и отговаря едновременно героят, за да достигне до извода: „Човек пази най-строго това, което се оказва празно“. И сякаш изпреварил годините, които обитава, допълва: „Най-голямата ми надежда е много бързо да се отървем от онова време, дето всичко в него е временно, нетрайно. Няма да ни липсва това временно време“.

А вашата най-голяма надежда каква е?

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

ратан

Най-горещата тенденция в интериорния дизайн тази есен

бардо

Бриджит Бардо на 88 и тъгата, която се крие зад красивото ѝ лице