in

„Оризовата майка“ – залогът за happy end

Оризовата майка

Ако говорим едновременно за мечти, надежди, духове и богове, разочарования и вини, видове родители, война, несъмнено става въпрос за една вълшебна книга- „Оризовата майка“. Все още в някои сайтове текат наддавания за нейното първо издание от 2003 година у нас, а стартовата цена е 50 лева. Преди да излезе второто издание тази година, цената ѝ надхвърляше дори 200 лв.

За мен това е история от истории – за детство, зрялост, родителство, брак, загуби, всички етапи, назовани фигуративно, през които минава животът ни. Книгата показва как блестят по специален начин онези скъпоценните камъчета на детството. Как се шлифоват, а след това стават обикновени и прашни в света на възрастните. Как любовта се превръща в гняв, загубата предизвиква житейско отчуждение, а търсенето на ненамираемото – води само до изгубване в светове от сенки на миналото. И както често става, сякаш happy end има само за последното поколение, но не и преди и то да плати своята цена. И не преди световете на предшествениците му да са станали залог за това.

Ефектът на пеперудата

Трудно е да се бъдат разказани всички истории в този книжен шедьовър. Те са навързани като скачени съдове – разплиташ една брънка, тя се заплита в следващата история. Един герой хвърля зарчето, последният от редицата го намира след време и това преобръща живота му. Перфектната история за ефекта на пеперудата. А нима няма такъв във всяко едно семейство?! Ефектът на пеперудата се използва често в книги и филми и се свързва с пътешествие във времето, а теорията на хаоса и чувствителната зависимост от началните условия са описани не от един и двама писатели.

Определено „Оризовата майка“ привлича като магнит женската аудитория, въпреки че има изградени сериозни мъжки образи в нея. На силни и слаби мъже, на отдали се на пороците, на борещи се, на жестоки – Лакшмнан, Айя, Севенези, Люк, Джейан…

В центъра на книгата е жената – онази, около която се въртят всички, Оризовата майка. Символиката идва от фигурата ѝ в митологията на народите от индонезийската култура. Оризовата майка е пазителка на културата и късмета, на мечтите и надеждите, на самия живот. Тя е свързана и оказва влияние на всичко, на което дава живот и покълва от нея. Нейното мляко се счита за душата на всяко живо същество. Тя е пазителка на рода, а за мен – залогът за happy end.

Защото майчината любов е начало и край, живот и смърт. Тя е всеопрощаваща, понякога всепоглъщаща, умиротворяваща, спасяваща… противоречива. Женска сила, която едновременно руши и създава!

Сюжетът

Повествованието ни среща с една обикновена, но тя е такава само на пръв прочит, жена от Малайзия. Едва 14-годишна, Лакшми напуска родния Цейлон и отпътува за далечната Малайзия, където се омъжва за по-възрастен мъж. Ражда всяка година, докато навърши деветнайсет. Въпреки крехката си възраст тя поема грижата за голямото семейство. С необикновена сила на волята, Лакшми оцелява от бедност, ориенталския кошмар на японската окупация, причинила големи страдания на всички. Без войната героите нямаше да изпитат болката и да се развият по начина, по който е описано в книгата. Нямаше да ги има загубата на Мохини, самоомразата на Лакшмнан, меланхолията на Лалита, самоунищожението на Севенези или Джейан, женската злоба на Рани, липсата на майчински инстинкт у жените на Стария Соонг, нещастната съдба на Муи Цаи…. И много още герои, събития, поводи за усмивки и плач, сватби и погребения… прошка и отчаяния! Цяла палитра от животи!

Рани Малака и автобиографичните моменти в книгата

Авторката Рани Маника е родена в Малайзия, в семейство на данъчен инспектор и учителка. Тя е втората от четири братя и сестри. Прекарва идилично детство в Теренганю, след което семейството ѝ се премества в Куантан, а после в Серембан и накрая в Селангор. От малка обича да чете европейска литература и сред любимите ѝ автори са Маргарет Атууд, Мартин Еймис, Марио Пузо, Анита Брукнър и Сара Хол.

Завършва университета на Малайзия със степен по бизнес администрация. След дипломирането си, тя пътува из Европа и установява, че харесва Великобритания и остава там, заселва се в графство Съри.

Временно учи мениджъмънт в Германия, след което отваря и управлява италиански ресторант в Лондон. Едновременно с работата по ресторанта, Маника започва да пише роман. Първият завършен от нея – „The Devil in the Bread“, не е приет от издателите и все още не е издаден, поради високото ниво на насилие в него.

Първият публикуван е „Оризовата майка“, а годината е 2002. Маника печели наградата на Британската общност на писателите през 2003 г. за Югоизточна Азия и Южния Тихоокеанския регион. Книгата веднага става бестселър и е преведена на над 40 езика.

Вторият ѝ роман „Touching Earth“, издаден през 2004 г., е тъмен и завладяващ разказ за любов, предателства и пристрастяване.

През 2009 г. излиза третият ѝ роман „Японският любовник“, в който героинята ѝ отново е емигрант от Шри Ланка в Малайзия, но историята разказва за поразителната и неконвенционална любов между окупатора, японски генерал, и опитващата се да оцелее и отгледа осиновеното си дете – Парвати.

Вдъхновение за романите ѝ дават разказите на нейната майка за историята на семейството и автентичните случаи от живота на тяхното общество в Далечния изток.

Рани Маника разделя времето си между Обединеното кралство и Петалинг Джая, Малайзия, където ходи два пъти годишно, за да отпразнува рождените дни на родителите си и да се срещне с приятелите си.

КАКВО МИСЛИШ?

1 Глас
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Зудълс

Зудълс или „спагети“ от тиквички със сос „Болонезе“

Майка бебе работа

Кариера и семейство: 6 съвета за по-добър баланс