in

„Оризовата майка“ – залогът за happy end

Оризовата майка

Ако говорим едновременно за мечти, надежди, духове и богове, разочарования и вини, видове родители, война, несъмнено става въпрос за една вълшебна книга- „Оризовата майка“. Все още в някои сайтове текат наддавания за нейното първо издание от 2003 година у нас, а стартовата цена е 50 лева. Преди да излезе второто издание тази година, цената ѝ надхвърляше дори 200 лв.

За мен това е история от истории – за детство, зрялост, родителство, брак, загуби, всички етапи, назовани фигуративно, през които минава животът ни. Книгата показва как блестят по специален начин онези скъпоценните камъчета на детството. Как се шлифоват, а след това стават обикновени и прашни в света на възрастните. Как любовта се превръща в гняв, загубата предизвиква житейско отчуждение, а търсенето на ненамираемото – води само до изгубване в светове от сенки на миналото. И както често става, сякаш happy end има само за последното поколение, но не и преди и то да плати своята цена. И не преди световете на предшествениците му да са станали залог за това.

Ефектът на пеперудата

Трудно е да се бъдат разказани всички истории в този книжен шедьовър. Те са навързани като скачени съдове – разплиташ една брънка, тя се заплита в следващата история. Един герой хвърля зарчето, последният от редицата го намира след време и това преобръща живота му. Перфектната история за ефекта на пеперудата. А нима няма такъв във всяко едно семейство?! Ефектът на пеперудата се използва често в книги и филми и се свързва с пътешествие във времето, а теорията на хаоса и чувствителната зависимост от началните условия са описани не от един и двама писатели.

Определено „Оризовата майка“ привлича като магнит женската аудитория, въпреки че има изградени сериозни мъжки образи в нея. На силни и слаби мъже, на отдали се на пороците, на борещи се, на жестоки – Лакшмнан, Айя, Севенези, Люк, Джейан…

В центъра на книгата е жената – онази, около която се въртят всички, Оризовата майка. Символиката идва от фигурата ѝ в митологията на народите от индонезийската култура. Оризовата майка е пазителка на културата и късмета, на мечтите и надеждите, на самия живот. Тя е свързана и оказва влияние на всичко, на което дава живот и покълва от нея. Нейното мляко се счита за душата на всяко живо същество. Тя е пазителка на рода, а за мен – залогът за happy end.

Защото майчината любов е начало и край, живот и смърт. Тя е всеопрощаваща, понякога всепоглъщаща, умиротворяваща, спасяваща… противоречива. Женска сила, която едновременно руши и създава!

Сюжетът

Повествованието ни среща с една обикновена, но тя е такава само на пръв прочит, жена от Малайзия. Едва 14-годишна, Лакшми напуска родния Цейлон и отпътува за далечната Малайзия, където се омъжва за по-възрастен мъж. Ражда всяка година, докато навърши деветнайсет. Въпреки крехката си възраст тя поема грижата за голямото семейство. С необикновена сила на волята, Лакшми оцелява от бедност, ориенталския кошмар на японската окупация, причинила големи страдания на всички. Без войната героите нямаше да изпитат болката и да се развият по начина, по който е описано в книгата. Нямаше да ги има загубата на Мохини, самоомразата на Лакшмнан, меланхолията на Лалита, самоунищожението на Севенези или Джейан, женската злоба на Рани, липсата на майчински инстинкт у жените на Стария Соонг, нещастната съдба на Муи Цаи…. И много още герои, събития, поводи за усмивки и плач, сватби и погребения… прошка и отчаяния! Цяла палитра от животи!

Рани Малака и автобиографичните моменти в книгата

Авторката Рани Маника е родена в Малайзия, в семейство на данъчен инспектор и учителка. Тя е втората от четири братя и сестри. Прекарва идилично детство в Теренганю, след което семейството ѝ се премества в Куантан, а после в Серембан и накрая в Селангор. От малка обича да чете европейска литература и сред любимите ѝ автори са Маргарет Атууд, Мартин Еймис, Марио Пузо, Анита Брукнър и Сара Хол.

Завършва университета на Малайзия със степен по бизнес администрация. След дипломирането си, тя пътува из Европа и установява, че харесва Великобритания и остава там, заселва се в графство Съри.

Временно учи мениджъмънт в Германия, след което отваря и управлява италиански ресторант в Лондон. Едновременно с работата по ресторанта, Маника започва да пише роман. Първият завършен от нея – „The Devil in the Bread“, не е приет от издателите и все още не е издаден, поради високото ниво на насилие в него.

Първият публикуван е „Оризовата майка“, а годината е 2002. Маника печели наградата на Британската общност на писателите през 2003 г. за Югоизточна Азия и Южния Тихоокеанския регион. Книгата веднага става бестселър и е преведена на над 40 езика.

Вторият ѝ роман „Touching Earth“, издаден през 2004 г., е тъмен и завладяващ разказ за любов, предателства и пристрастяване.

През 2009 г. излиза третият ѝ роман „Японският любовник“, в който героинята ѝ отново е емигрант от Шри Ланка в Малайзия, но историята разказва за поразителната и неконвенционална любов между окупатора, японски генерал, и опитващата се да оцелее и отгледа осиновеното си дете – Парвати.

Вдъхновение за романите ѝ дават разказите на нейната майка за историята на семейството и автентичните случаи от живота на тяхното общество в Далечния изток.

Рани Маника разделя времето си между Обединеното кралство и Петалинг Джая, Малайзия, където ходи два пъти годишно, за да отпразнува рождените дни на родителите си и да се срещне с приятелите си.

КАКВО МИСЛИШ?

1 Глас
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Зудълс

Зудълс или „спагети“ от тиквички със сос „Болонезе“

Майка бебе работа

Кариера и семейство: 6 съвета за по-добър баланс