Нина Александрова
„Всичко, което съм искал да кажа, е в моите книги. Мечтая за свят, в който писателите по закон трябва да пазят своята самоличност в тайна или да ползват псевдоним. Три са възможните предимства на една такава стъпка: радикално намаляване на графоманията, по-малко агресия в литературния живот и край на тълкуванията на творчеството, повлияни от биографията на автора„. Думите принадлежат на безусловно талантливия писател Милан Кундера и с тях завършва документалният филм „Милан Кундера: От шегата до незначителността“. Той винаги е бил обвит в мистерия. Независимо дали се е стремял към нея или не, Кундера е загадка. Това е единственият документален филм за него към момента.
Определено той никога не се е афиширал. Не дава интервюта вече над 30 години и не се появява на публични места, за него говори единствено работата му. Есетата и философските дискусии в романите му са доста красноречиви. Това не означава, че не е социален, а че е писател, който иска да се скрие зад творчеството си. Филмът търси отговор и на въпроса: Кое е уникалното в книгите му?
Как можете да вземете интервю от автора на „Непосилната лекота на битието“? „Много е просто. Първо трябва да познавате в дълбочина цялото му творчество. Второ, да сте наясно с цялата налична информация за книгите му. Трето, най-важното, трябва да му станете добър приятел. Да поддържате това приятелство в течение на десет, петнайсет, дори двайсет години. Тогава има някаква надежда“ – става ясно от филма. Режисьор е Милош Смидмайер.
Сред малкото късметлии, взели интервю от Кундера и отговарящи на условията по-горе, е журналистът Томаш Седлачек. От него става ясно, че бащата на писателя, Лудвик Кундера, е музиколог и пианист, ученик на Леош Яначек. Именно Лудвик възпитава у сина си вкус към модерното изкуство, което предизвиква и разчупва конвенциите.
Кундера пише както на чешки, така и на френски език. Той преразглежда и преработва френските преводи на всичките си книги (следователно те не се считат за превод, а за оригинални произведения). Поради цензурата на комунистическото правителство на Чехословакия, книгите му са забранени от родната му страна и това остава така до падането на правителството в Кадифената революция през 1989 г. Живее в изгнание във Франция от 1975 г., като френско гражданство придобива през 1981 година, дадено му от президента Митеран.
Филмът показва именно тези житейски обстоятелства и политически събития, повлияли на творчеството му. „По това време всичко се дирижираше от руснаците и те решиха, че вече не съм чех„, спомня си за онова време Милан. И допълва: „Романът не изследва реалността, а съществуването. Романистът няма нужда да бъде нито историк, нито пророк – той е изследовател на съществуването“.
Един от най-известните му романи „Непосилната лекота на битието“ е единственият, адаптиран за голям екран, при това по сценарий на великия Жан-Клод Кариер. След излизането му писателят не е доволен от резултата и никога не позволява друга екранизация на негова книга. Как да си обясним реакцията му? Неговите романи не могат да бъдат преразказани, защото нямат ясна фабула, те са нещо като метафизични есета за битието, морала, подбудите на действията ни, вътрешните и външни ограничения.
По думите на писателя философ Бернар-Анри Леви, героите на Кундера са хора хипотези, а киното борави с ясни, фиксирани образи. В романите му има само едно ясно нещо и това е полифонията.
„Веднъж в интервю бях изложен не само неточно, но ми бяха вменени идеи, които изобщо не бяха мои. Разбрах нещо много просто: автор, цитиран веднъж от журналист, вече не е господар на думите си„, споделя Кундера. И то с убедеността, че единствената сигурна колективна страст на нашето време е скандалът. „Всичко, което съм искал да кажа, е в моите книги„, допълва той.
За Кундера романът е иронична форма на изкуството, самата му природа е такава: неговата истина е скрита, неизговорена и непроизносима. На Милан принадлежат думите, които биха могли да поберат цялата философия на човека и света около него: „Може би не сме способни да обичаме именно защото жадуваме да бъдем обичани, тоест изискваме нещо (любов) от другия, вместо да пристъпим към него без каквито и да било изисквания и просто да искаме да бъдем с него“. Цялата гениалност на перото на Кундера е събрана в премерен език, който не напряга читателя, и сюжет, който увлича. Романите му не изискват непосилни читателски усилия, но дават много като емоция, идеи, отражение са на етапи от развитието на обществото. Те носят отпечатък на гениалност.
Още цитати:
„Не необходимостта, а тъкмо случайността е пълна с вълшебства. За да бъде една любов незабравима, трябва от първия миг случайностите да се слитат към нея“.
„Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го сравнява с предишните си животи, нито пък да го поправи в следващите … Няма никакъв начин да се провери кое решение е по-правилно, защото няма никаква възможност за сравнение. Човек изживява всичко за първи път, при това без да е подготвен …“
„Ако нещо ме е отвращавало у човека, то е умението му да скрие жестокостта, низостта и ограничеността си под маската на сантимента“.
„Верността придава цялостност на нашия живот, който без нея би се пръснал на хиляди моментни впечатления като на хиляди отломки“.
„Навярно мислите, че миналото, понеже вече се е случило, е приключило веднъж завинаги, че е неизменно? О, не! Дрехата на миналото е ушита от тафта в преливащи нюанси и всеки път, когато се обърнем назад, го виждаме в различни багри“.
„Най-тежкото бреме ни мачка, притиска ни към земята, смазва ни с тежестта си. Но в любовната поезия на всички времена жената копнее да бъде затисната от тежестта на мъжкото тяло. Така най-тежкото бреме става същевременно образ на най-пълноценното осъществяване на живота. Колкото по-голямо бреме тегне върху нашия живот, толкова по-близо е той до земята, толкова по-истински и правдив е.
И обратното: абсолютната липса на бреме прави човека по-лек от въздуха, той литва нагоре, откъсва се от земята, от земното битие, става полуреален и движенията му са колкото свободни, толкова и лишени от смисъл.
Кое тогава да изберем? Тежестта или лекотата?“
„Любовта или е безумна, или не е любов“.
„Случващото се с двама души, които всеки миг ще станат любовници е толкова вечно, че можем да забравим за времето, в което се разиграва“.
„Няма по-шумно и по-единодушно съгласие от простото съгласие с битието“.
„Времето на човека не обикаля в кръг, а препуска по права линия напред. И тук се крие причината човек да не може да постигне щастието, защото щастието е копнеж по повторението“.
