in

Ментални навици, които изпиват енергията ни

ментални навици

На всички ни се е случвало, нали: уж ден като ден, не правим нищо по-натоварващо от обикновените делнични занимания, а привечер вече изпитваме усещането, че сме изорали нива! Толкова изтощени и отпаднали се чувстваме…

И не, не може винаги да сложим това състояние в графата „пролетна умора“ (все пак в годината има четири сезона), нито се разболяваме толкова често, слава Богу. Защо тогава понякога рухваме енергийно сякаш от нищото?

Причините, разбира се, може да са много – от липсата на достатъчно витамини до проблеми със съня, но сред тях в повечето случаи фигурират и няколко ментални навика, които буквално изпиват нашата енергия, без да си даваме сметка за това. И точно поради тази причина тези „тихи врагове“ са  особено опасни.

Не е необходимо човек да бъде психолог, за да проумее колко пагубни са те, но със сигурност е от значение, че и специалистите подчертават ужасяващото им въздействие върху цялостната ни кондиция.

И така, вижте за появата на кои ментални навици трябва да внимаваме? Всъщност, те представляват натрапчиви мисли, които често ни обсебват без да успеем навреме да им противостоим.

Свръхочаквания към нас самите

На едно от челните места сред най-изтощителните фиксации специалистите нареждат твърде големите изисквания към…самите нас!  Да, чудесно е да бъдем решителни, активни и самокритични, но завишените изисквания към и без това твърде натовареното ни Аз, могат да имат убийствено въздействие дори на чисто физическо ниво.

Хубаво е понякога просто да спрем и да си кажем, че се справяме добре – да се потупаме по рамото, метафорично казано, и да забравим поне за час какво още искаме от себе си. Иначе постоянните свръхочаквания водят до обща умора и отпадналост, както и до фрустрация и перманентно чувство за неудовлетвореност и вина: просто защото никой не може да прескача всеки път собствената си летва!

„Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо!“, казва се в комедията на Публий Теренций „Самоизмъчващият се“, и не е зле понякога да си припомняме тези думи… Ако не държим под контрол обсебващите ни свръхочаквания, те могат да афектират катастрофално дори самооценката ни, а няма нищо по-тъжно от един „смачкан“ човек. Тъй че наистина е важно и неотложно да контролираме този тип емоции и да не се товарим с още и още амбиции и задължения – дори постоянните размишления по темата са достатъчни, за да ни изтощят, преди изобщо да сме запретнали ръкави в работата, дома, фитнеса.

Тревога за бъдещето

Сред другите мантални навици, енергийни вампири в мозъка ни, е и тревогата за бъдещето, която всички понякога изпитваме, но не е здравословно тя да има постоянно място в мислите ни. Иначе този тип тревожност за утрешния ден може директно да доведе не само до перманентно изтощение, но и до депресия, обобщават специалистите. Да взимаме решения и да действаме активно с оглед на бъдещето е нещо нормално и похвално, но не може да кажем същото за вечните притеснения, които всъщност ни блокират и в крайна сметка имат обратен ефект.

Угризения за миналото

Също толкова пагубни ментални навици (но в противоположна посока) са и постоянните мисли и угризения, свързани с миналото. Гузната съвест и самосъжалението са сред най-опасните врагове на нервната ни система: затова се въоръжете навреме срещу тях! И действайте още в мига, в който усетите как тези емоции ви оплитат в мрежите си. Нищо продуктивно не се случва тук и сега, ако продължавате да живеете във вече необратимото минало. Няма как да крачите уверено напред, ако носите на гръб непосилния товар на угризенията и вината.

Звучи безкрайно логично и даже семпло, но колко от нас наистина успяват да победят лесно ужаса си от отминалите грешки? Факт е, обаче, че ще ви се наложи – иначе постоянното дълбаене в миналото ви превръща в доброволни жертви на собствената ви изтерзана психика.

Истината е, че най-успешните хора са точно тези, които „заключват“ всичките си усилия в днешния ден – без съжаления за миналото и твърде много притеснения за бъдещето. На теория е съвършено ясно, трикът обаче е да вкарате и в практика тази „приложна мъдрост“.

Съмнение в собствените ни способности

И последният от топ списъка за изтощителните ментални навици е съмнението в самите нас. Да, доза скепсис понякога действа здравословно (не е добре да се самозабравяме, нали), но ако постоянно се съмнявате в собствените си сили, в крайна сметка няма да имате такива за наистина важните неща!

„Не ставам“, „не се справям с работата“, „не изглеждам добре“ – всички тези твърдения, започващи с отрицание (това прословуто „не!“), са истинските спънки по пътя на вашето развитие и често са в състояние да преобърнат цялата каруца… А само си представете колко много неща може да свършите успешно, ако вместо да хабите енергията си в подобно самобичуване, я впрегнете в наистина съзидателна дейност!

В крайна сметка, винаги е добра идея когато се почувстваме зле, да се обърнем към най-близкия ни човек – този, с когото сме от първия до последния си дъх.

А именно: на самите нас.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

рокли

Аз ще бъда с чудна рокля…

Буда

10 факта за будизма, които вероятно не знаете