Магията да рисуваш с кафе

Ивелина Христова определя себе си като човек на изкуството. По образование е юрист. Започва да рисува като студентка, решавайки, че любимата ѝ енергизираща напитка – кафето, може да послужи и за наслада за окото. Със своите произведения тя е включена в каталог на 20-те най-добри художници в света, рисуващи с кафе.

Г-жо Христова, вие сте юрист по образование, как така се случи, че рисувате с кафе?

Идеята за картините с кафе се поражда преди повече от 10 години (докато уча за държавни изпити по Право), от желанието ми да създам социално кафене – място, което да обединява всички любители на кафето и изкуството и всичко да е покрито с кафе – от менюто до стените и мебелите, съчетано, разбира се, с аромата на кафе и приятна атмосфера.

Така един ден напоих листа с кафе и забърках гъстата боя от инстантно кафе (която до ден днешен използвам за създаване на твренията си) и започнах да пиша и рисувам върху тях. Сега организирам работилнички за рисуване с кафе, където потапям участниците в магията на кафето и се опитвам да ги вдъхновя с моята страст и изкуство докато самите те научават техниките за рисуване с кафе.

Разкажете ми подробно за техниката?

Няма критерии за това, как да се използва кафето като боя за рисуване, колко да е гъсто, дали да е еспресо, утайка или на преса. Всеки кафе-художник сам си избира или в случая като мен сам си намира желаната формула. Техниката, която аз използвам е гранулирано (инстантно) кафе в големи количества с малко вода за да създам гъста, черна и отровна течност, с която да рисувам. Всеки може да рисува – боята е като акварел, темпера или акрил –размесваш с вода до добиване на желаните нюанси.

Картините с кафе са живи от самото им създаване. Кафето диша и поема влагата от въздуха и дори и изсъхнала, картината отново може да придобие мокър вид и затова се покрива със стъкло след като е завършена, или с лак, ако е върху дърво.

Шегувам се с моите приятели, че ако кафето изчезне от облика на Земята, могат да се разкъсат на парченца картините ми и в гореща вода хората да си правят кафе, както пакетчетата чай. Боята е безвредна, вкусна, ароматна и напълно естествена, без химични добавки, което я прави сама по себе си уникална и завладяваща.

С всякакъв вид кафе ли може да се рисува?

Да, абсолютно с всеки, но за всеки вид си има определена техника, която с радост бих споделила на всеки, който дойде на моя работилничка.

Кога намирате време за рисуването в забързаните делници?

Предимно вечер, но ако се случи да имам свободен ден, и през деня. Като цяло не минава и ден без да рисувам, но понякога трудно се настройвам. Потапянето ми в света на кафето е винаги с чаша кафе, гледам да съм спокойна и си пускам някой хубав филм или музика за фон. Радвам се, че рисувам в нас, защото докато картините съхнат, мога да си свърша и друга работа през това време. Рисуването не ме ограничава и мога да го съчетавам с другите си ангажименти.

Разкажете ни за своята работилничка?

Организирам я на различни места – кафенета, барове, зали, фирми, арт помещения. Мястото зависи от самите участници или от хората, които се свързват с мен с молбата да организирам такова събитие в техния град или фирма. По време на работилничките освен, че споделям опита си като кафе-художних, техники за рисуване и част от творенията си, се опитвам да провокирам и самите участници да разкрият и открият нещо ново за себе си. Карам ги да забравят кои са и влизайки в залата да освободят сетивата си, за да придобият ново умение.

Иска ми се за времето, в което сме заедно, да ги откъсна от света навън и да ги потопя в магията на рисуването с кафе и за целта подготвям интересни задачки и предизвикателства. Не е само рисуване, а участие и споделяне. Не бих искала да разкривам повече, освен, че дори и да си бил на работилничка за кафе, всеки следващ път е различна и може да се посещава от вече присъствали участници. Няма възрастова група – и деца, и големи се забавляват еднакво дори и в смесени групи, без да ги разделям.

Обучавате деца и възрастни. Какви хора идват при вас?

Абсолютно всякакви възрасти и националности. Всеки е добре дошъл – деца с родители, приятели, непознати, дори и сам да дойдеш – пак ще се забавляваш. Рисуването като цяло е и вид терапия, която с радост бих развила и за участници с по-специални нужди и интереси.

Рисувате и върху дърво?

Да, постоянно експериментирам. Идеята ми е кафето наистина да присъства във всичко възможно в моя свят и искам да покажа на хората, че могат картините ми с кафе да стоят и в часовници, по мебели, по дрехи и платформи на обувки дори. Имам лампи, обувки, часовници, подноси и мебели, нарисувани с кафе. Живот и здраве един ден ако успея да отворя арт кафене, всичко ще е с рисунки дори и по стените.

Опитвали сте да рисувате и с шоколад?

Да, както разбърквах сама кафето си до боя, така си правих един ден домашен шоколад и просто реших да порисувам с него. Пробвала съм и с течен шоколад от магазина, но е доста мазен и след контурите с шоколад остават мазни петна. Интересно е да се експериментира с всичко, което ни заобикаля – рисувала съм с подправки като червен пипер, куркума, червено цвело, чай, бира, вино.

Ще ми се да има повече нестандартни художници и в България на част от изброените материали по горе, които чакат своя творец. Докато ви отговарям на въпросите си мисля, колко скандално и нестандартно е и да се рисуват картини с боза или лютеница или кисело мляко – звучи лудост, но точно така звучеше и се приемаше изкуството ми преди време дори и от приятелите ми.

Това ли е нещото, което ви прави щастлива? Или по-скоро е за баланс?

И това е от нещата, които ме правят щастлива. Самото ми изкуство е и като протест (свободата да бъдеш себе си) срещу всичко стандартно и как можеш да следваш даден идеал, който не е твой и да си перфектен за всички, но не и за себеси… И как в един момент можеш просто да отвориш нова страница в живота си и да правиш нещата, които искаш и то по начин, който сам ти си измисляш дори, когато само ти вярваш в това.

Пример е и пътят ми като юрист. Може би разочаровах много хора, които са вярвали в призванието ми, и как една нереална идея да създаваш изкуство и да се издържаш от него, те кара да забъркаш напитка с функция на боя и да извоюваш място дори на световната сцена като артист.

Рисуването преди за мен беше бягство от реалността и изливане на чувства и емоции върху платно или лист хартия. Не бих казала, че е баланс. В живота ми няма баланс – всичко е много хаотично, но добре подредено. За мен рисуването с кафе е начин на живот – аз съм J’IVart – или момичето, което рисува с кафе. Кафето, изкуството и аз сме едно – взаимно се допълваме и не може един от тези елементи да съществува самостоятелно без другите два.

Има ли много артисти по света, които рисуват с кафе?

Представител съм за България в книгата за кофеграфия на великите пътуващи кафе – художници на руската художничка с кафе Юлия Лате, която събира световните кафе-художници и разказва техните истории. Това са около 20 участника от цял свят и сега издаде и втора част с още нови попълнения, в които добави пак мен като представител на страната ни. Това си е моя лична победа и признание преди всичко, но и се гордея с гакта, че и България е там, където се случва нещо ново, и то в мое лице.

Щастлива съм, че нещата, които създавам, дават радост и на хората, които ги поръчват, и изненадват близки и любими хора с тях. Прекрасни мили думи и комплименти получавам от тях и как след картина, нарисувана от мен, следва годеж или сватба или се раждат деца – което изпълва със смисъл и стойност изкуството ми. Клиентите ми са обикновени хора с необикновен вкус и ги чувствам като приятели, с които споделям страстта си към кафето и изкуството.

Как минава един ваш ден?

Всеки ден е различен, наистина имам идея да започна с чаша кафе и разходка с кучето ми сред природата и след това се случват купища изненади. Но това е моят ден – необикновен и се стремя да взема максимално от него. Наистина не обичам да оставям днешната работа за утре, не защото съм някаква маниачка всичко да е свършено сега, а защото искам всеки ден да съм дала максимално от себе си, а на следващият да създам и правя нещо ново и по-различно. Главата ми е пълна с идеи и се опасявам, че няма да ми стигне времето да ги реализирам – затова обожавам вечерите, когато хората спят, а аз творя и никой не ме търси за нищо.

Денят ми минава и в опити да намеря начини да запозная, колкото се може повече хора с магията на кафето. Много е интересно, че за да ме потърсят, да поискат мое творение с кафе – първо трябва да разберат, че съществувам и че въобще има нещо такова като картина с кафе. Опитвам се да им предложа нещо, което даже още не знаят, че е възможно да го има – което си е предизвикателство и дълг като кафе-художник. Нещо, което аз и кафе-колегите ми по цял свят правим – опитваме се да наложим рисуването с кафе като техника, а защо не един ден да се изучава и в училищата.