Нина Александрова
Забавен, усмихнат, с метла в ръката и шапка на главата – любимият на всички деца снежен човек днес има празник! Традиционният и най-често срещаният снежен човек се състои от 3 части, които представляват 3 снежни топки – най-голямата служи за основа, втората по големина се слага отгоре и служи за гърди, а накрая е малката – за глава. За да добие още по-реалистичен и приветлив вид, могат да се поставят клони – вместо ръце, въглени за усмивка, очи и копчета, както и морков, заместващ носа. Бялото човече обикновено държи метла или лопата, носи шапка и шал. Честит Международен ден на снежния човек!
В продължение на 30 години германецът Корнелиус Граетц събира снежни човеци, а колекцията му надвишава 3000 броя и е записана в Гинес. Така се ражда идеята за рождения ден на леденото човече. А датата съвсем не е случайна – единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек.
Кога точно е създаден първият снежен човек не е ясно
Въпреки това Боб Екстайн, автор на книгата „Историята на снежния човек“, споменава за подобни снежни фигури още от Средновековието. Най-ранните сведения, които успява да намери са съхранени в библиотеката „Koninklijke“ в Хага в творбата „Book of Hours“, която датира от 1380 г.
Има легенда, според която първият снежен човек е направен на 7 януари 1809 г. от Вернън Н. Пол и 9-годишната му дъщеря Йети в Ю Клер, щата Уисконсин. Пол обяснил на дъщеря си, че снежният човек държи надалеч елфите, които присвоявали коледните подаръци на този празник. Така постепенно пред всяка къща в града се появил по един снежен човек.
Най-големият в света е направен през 2008 г. в град Бетел, щата Мейн. Скулптурата е висока 37,21 м, а за сътворяването ѝ са били нужни 6 тона сняг и две седмици работа. Казва се Олимпия Сноу и е кръстена на сенатор. Най-малкият снежен човек пък е едва 0.01 мм и е създаден от учени от Националната физическа лаборатория на Обединеното кралство. Сглобен е от малки топки, използвани за калибриране на електронни микроскопи.
През 1853 г. е направена първата снимка на снежен човек от Мери Дилвин от Уелс. И днес тя може да бъде видяна в Националната библиотека на Уелс.
В литературата темата за снежния човек се прокрадва около 1590 г. – в драмата на Шекспир „Ричард Втори“. Крал Ричард казва, че би искал да е снежен крал, направен за игра, който да се разтопи на капки под слънчевите лъчи.
През Викторианската епоха, снежният човек става изключително популярен символ на ваканционния сезон. Има хиляди изображения, останали от тази епоха под формата на картини, поздравителни картички и реклами.
