in

„Където пеят раците“ – как се става и живее като аутсайдер

Книгата на Дилия Оуенс „Където пеят раците“ е незабравимо четиво, гениално пресътворена история. Излязъл през 2018 година, продал над 15 милиона копия, романът става тотален хит, прекарвайки повече от 165 седмици в списъка на най-продаваните книги на The New York Times. Още тогава бе повече от ясно, че филмовата адаптация няма да се забави. Със задачата се зае Рийз Уидърспун, която избра актрисата Дейзи Едгар-Джоунс да се превъплъти в своенравната Kaя.

Независимо че бестселъри от този порядък експресно се сдобиват с екранна адаптация, успехът не е гарантиран и за нея. Лентата на Уидърспун съчетава съдебна драма с младежки романс, станали основа за историята на цял един живот от средата на миналия век на фона на мочурищата на американския юг. Всъщност романът на Дилия Оуенс, зооложка, издала с мъжа си няколко документални книги за Африка и дебютирала в художественото слово едва 70-годишна, е за несломимата сила на човешкия дух и на природата. Това е и основният гръбнак на филма. Филмът е режисиран от Оливия Нюман и адаптиран за екран от Луси Алибар (авторка на сходния по тематика „Зверовете на дивия юг“). Лентата засяга и важната тема за насилието над жените.

Цената на оцеляването

Големи са загуби в живота на детето единак – изоставяне от майката, братята и сестрите, подгонени от юмруците на алкохолизирания баща насилник (а най-сетне и от самия баща), изоставяне и от голямата любов, обвинения и влизане в затвора. Доляват се нотки и на социалната острота на класически южняшки истории за подрастващи като „Хъкълбери Фин“. Кая израства в дивото, съвсем сама, у дома си сред природата, чужда в обществото, което я взема за посмешище и я прави аутсайдер. Но оцелява, пораства, научава се да чете, започва и да пише книги – издателствата откриват таланта на неграмотната до 17 г. девойка да рисува и описва миди, птици и други божии създания от ареала, който познава и обича. В контекста дотук, не е изненада, когато единият от младежите, с които е имала връзка, е намерен мъртъв, а версията за насилствена смърт и образът на виновник изникват от само себе си и се стоварват върху Кая.

Филмът е успешен и заради факта, че не се поддава на клопката на компютърните ефекти и политическата обремененост. Сюжетът определено не е типичен за блокбъстър. Оцеляването на Кая става с цената на убийство, извършено от нея, за да…оцелее, защото е живяла като аутсайдер, защото е жена, която няма да търпи повече насилие – всеки един от тези варианти би могъл да бъде отговор. А ключ са думите: „Тя знаеше, че това не е някаква тъмна страна на Природата, а просто изобретателни начини да устоиш срещу всички превратности. Сигурно хората измисляха още повече такива номера“. Кая се свързва с природата, общува с нея, прелива в нея, израства, извършва грях и загива с нея.

Филмът „Където пеят раците“ разказва за бездънната самота, цената на оцеляването и жестоките предразсъдъци. И за това как един аутсайдер – след като разчита езика на природата, се научава да общува със света – според правилата, които определя самият той.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Последното парти

„Последното парти“ – заплетен и изкусителен литературен лабиринт

работа

5 начина да бъдете по-щастливи на работа