Божидара Живкова
Числото Пи, което познаваме като 3,14, можеше да се промени завинаги в края на XIX век, но това не се случи и към днешна дата отбелязваме Деня на Пи на 14 март (3.14). Той е въведен от физика Лари Шоу през 1988 г.
Защо Пи трябва да бъде 3,14?
Независимо какъв размер има даден кръг, обиколката му, разделена на диаметъра му, винаги е една и съща – 3,14 (последвано от безкраен брой десетични разширения). Това прави 3,14 не само ирационално число (тъй като неговите десетични разширения са безкрайни), но и „константа“ по отношение изчисляването на измерване на кръг.
Тази константа е открита през III в. пр. н.е. от древногръцкия математик Архимед и е от съществено значение не само за геометрията, но и за инженерството. Въпреки, че Пи е идентифицирано от Архимед, се е използвало от хиляди години. През 1706 г. то става известно като гръцката буква π или pi, която означава гръцката дума за „периметър – друга дума за „обиколка“.
За математиците, дошли след Архимед, това било влудяващо, защото с ирационалното число Пи, като негова константа, кръгът никога не може да бъде превърнат в квадрат, поне не и без промяна на неговата площ, загуба или придобиване на нежелана геометрична „площ“.
През 1882 г. „квадратурата на кръга“ е обявена за „невъзможна“. Едуард Дж. Гудуин обаче смятал, че ако числото Пи се закръгли на 3,2, кръгът може да стане квадрат. Но тук идва и проблемът – ако искате да преврърнете 3,14 в двуцифрено число, няма как да го закръглите – по-скоро става 3,1. Въпреки това Гудуин успява да убеди представителя на щата Индиана Тейлър Рекърд да внесе законопроект в Общото събрание на щата от 1897 г., за да превърне метода на Гудуин за квадратура на окръжност в държавен закон.
Това законодателство обаче не е и никога не е било академично приетият начин за установяване истинността на математическо откритие.
Защо идеята за промяна на Пи набира скорост?
Има логическа грешка, наречена „апел към невежеството“, която ни кара да приемем, че това, което не разбираме, трябва да е или погрешно, или над главите ни. Когато законодателите на щата Индиана намерили получения законопроект за объркващ, те го приемат и продължават да прокарват законопроекта през различни комисии.
Университетът Purdue запазва Пи, както го познаваме. Преди законопроектът да стигне до щатския Сенат обаче, професор по математика от университета „Пърдю“, Кларънс Уолдо, случайно се мотае из столицата, където търсил финансиране за Академията на науките в Индиана. Съвсем случайно един от законодателите му показа законопроекта, а той го коментира така: „Сенатът може също така да се опита да узакони водата да тече нагоре, вместо да установи математическата истина със закон“.
Сметката на Гудуин не се приема и Пи остава както го познаваме – безкрайната и ирационална, но напълно постоянна геометрична същност на кръга.
