Нина Александрова
Здравко Григоров е завършил „Кинознание“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Работи като преводач на филми от английски и руски език. Заедно с Ангел Хаджийски създават „Позор“, а тази година е 17-а поред, в която организират фестивала Sofia MENAR, благодарение на който зрителите у нас могат да гледат последните заглавия от арабското и близкоизточното кино, да отворят сърцата и умовете си за различното.
На 17 януари стартира 17-ото издание на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка – SOFIA MENAR 2025. Върху какво акцентирате тази година?
За поредна зима сме се постарали да обогатим културния календар и да представим една селекция с добри филми от региона на фестивала MENAR. Тази година имаме фокус върху турското кино, като ще покажем 4 пълнометражни и 5 късометражни филма. За първи път в програмата фестивала присъства хорър и това е турският „Те дебнат“, друго от заглавията на фокус е „Росинант“ с множество международни награди, „Неразделни“ представя кюрдското малцинство в страната, а „Любов, дойче марки и смърт“ показва живота на турските емигранти в Германия.
Друг акцент в програмата тази година са филмите за изкуство от региона, които сме обединили в секцията МENARt. Горещо препоръчваме биографичния филм за най-прочутият иракски фотограф Латиф Ал-Ани „Невидимата красота на Ирак“ и „Пустинни мантри“ за сирийския архитект Уахби Ал-Харири – два колоса, които са оставили забележителна следа в изкуството на Близкия изток.
Как подбирате филмите? Предполагам, че никак не е лесна задача.
Много труден процес, който продължава месеци наред. Подбираме около 35 заглавия от над 500, които получаваме през годината. С годините сме понаучили какво очакват от нас зрителите и гледаме да не прекаляваме с изненадите, за да не останем и ние изненадани с някоя празна зала.
Вслушваме се в съветите на публиката, приемаме похвалите, но не пренебрегваме и порицанията. С общи усилия фестивалът продължава да се развива.
Опитът, който виждаме и получаваме от другите, е много ценен, защото ни обогатява по много начини и ни прави по-добри. Не е ли това една от основните мисии на киното, в частност и на вашия фестивал?
Основната мисия на фестивала е да покаже регион, който често се свързва с негативи и се надяваме, че когато зрителите опознаят тези места и народи, чрез филмите, които гледат, ще променят възгледите си.
Фестивал MENAR вече е наложен трайно в културния български календар. На какво най-много отдавате неговия успех, тъй като той има много дружелюбна и постоянно публика?
Успехът на фестивала дойде бавно и постепенно. С годините отгледахме публика, която сега ни се отблагодарява с пълни салони. За нас зрителите са най-важната част на събитието, те са ядрото на фестивала. Вече 17 години MENAR е абсолютно незавасим финансово фестивал и единствените приходи, които оформят бюджета му, са от продажбата на билети. Затова без зрителите, фестивалът не може да съществува. Оттам пък идва и нашият дълг да селектираме филми, които да привличат публиката. И така сме си взаимно полезни: ние показваме филми, които хората харесват, а те си купуват билети, благодарение на които фестивалът продължава да съществува.
Тази година фестивалът ще бъде открит с филма от Йордания „Дано да е момче“. Кои са останалите акценти от програмата, които не бива да се пропускат?
Винаги има едни филми, които остават извън полезрението на публиката и трябва да насочиш вниманието към тях. Такъв филм е „Професорът“, чудесна адаптация по „Олеана“ на Дейвид Мамет. Друг филм, който не бива да се пропуска е „Студен дъх“ – плътна история, с много добри актьори и прекрасан операторска работа.
Голямата ни гордост тази година са четирите ирански филма, които ще се прожектират на 35 мм лента в кино „Одеон“: „Цветът на рая“ и „Баран“ на Маджид Маджиди и „Толкова просто“ и „Толкова близо, толкова далеч“ на Реза Миркарими. Много от зрителите на MENAR никога не са гледали филми на лента и това ще е едно изцяло ново преживяване за тях.
Разкажете повече и за съпътстващите събития?
Както всяка година и тази ще имаме официални вечери на някои от държавите, които участват във фестивала. Тогава салоните са пълни с гости от съответната страна, които идват, за да видят филма, който сме подбрали и носят духа на тази държава, а често и нещо традиционно, което съпътства прожекцията, като танц, изложба или пък храна.
На 19 януари, преди прожекцията на филма „Долината на прокудените“, заедно с кампанията „Храна за размисъл“ организираме едно събитие в Дома на киното, на което лицата на кампанията Сара и Халед от Афганистан ще посрещнат зрителите с вкусни хапки и ще разкажат истории, вдъхновени от техните традиции.
На 25 януари ще имаме една специална прожекция на „Мали 70“, когато лично режисьорът Маркус Шмид ще представи филма, а след това ще продължи като DJ на партито след прожекцията.
Компания „Позор“ създава фестивали от дълги години за независимо кино. Какви са най-големите предизвикателства и става ли по-леко с течение на времето?
Това, което отличава нашите събития е самофинансирането. Свикнали сме да работим самостоятелно и да не зависим от институции, от които да очакваме финансиране. Разчитаме изцяло на продажбата на билети, за да съществуват фестивалите, зад които заставаме. В този ред на мисли, не става по-леко с времето, защото винаги трябва прецизно да се избират филмите, които ще се прожектират. Улеснени сме от това, че зрителите ни имат доверие и вече сме изградили публика, на която може да разчитаме.
Как оцеляват малките независими кина в София, където хората могат да видят вашите селекции от филми?
Трудно. Взаимно се подкрепяме и се опитваме да запазим малкото салони в столицата, които показват филми, различни от масовия киноафиш. Благодарим на петте софийски салона, в които ще тече MENAR тази година: Дом на киното, Културен център G8, Одеон, Влайкова и Евро синема.
