in

Историята на „Малкият принц“, книга за пораснали деца

Малкият принц

Книгата, превърнала се в притча за милиони пораснали деца – „Малкият принц“, идва на бял свят с избухването на Втората световна война. По това време авторът ѝ Антоан дьо Сент-Екзюпери, роден на 29 юни 1900 година, често рисува едно и също нещо – малко момче с крила, което се взира изненадано от облаците в земята. Това момче преследва писателя.

Годината на писането е 1942 г. Въпреки че е писана в Ню Йорк тогава, историята е публикувана през 1943 година, и е последният труд на Екзюпери. Творбата е убедително доказателство за моралното и философско самопознание на човека. Малкият принц е любимият герой на Екзюпери, проявител на най-тайните му мисли и вярвания. За мен книгата е една от най-хуманните за всички времена.

Публикувана е от Reynal & Hitchcock – първо на английски, а след това и на френски език – през 1946 г. Руският превод излиза едва през 1958 година.

Рисунките в нея са направени от самия автор и са не по-малко известни от самата книга. Те не са илюстрации, а органична част от произведението. Самият автор и героите през цялото време се позовават на рисунките и дори спорят за тях. „Всички възрастни в началото бяха деца, само малцина от тях помнят това“, пише Антоан дьо Сент-Екзюпери в посвещението към книгата.

Историята е вдъхновена от един от сюжетите на „Планетата на хората“ – история за случайното кацане на самия писател и неговия механик Превост в пустинята.

Въпреки стила си на детска книга, „Малкият принц“ прави наблюдения за живота и човешката природа, показва възгледа на детето към света и отношението на възрастните към битието. Продадена е в над 140 милиона копия по целия свят, което я прави една от най-продаваните и най-превежданите книги, публикувани някога. Преведена е на над 300 езика и диалекта. Адаптирана е към многобройни форми на изкуство и медии, включително аудио записи, радио пиеси, сцени на живо, филми, телевизия, балет и опера.

Екзюпери – порасналият летящ принц

По професия Антоан дьо Сент-Екзюпери е авиатор. Роден е в семейство на благородници. Баща му умира, а по-голяма част от младостта си Антоан прекарва при леля си по майчина линия. В Санкт Мориц открива другата голяма страст на живота си – авиацията. Там през юли 1912 г. се запознава с Габриел Вроблевски-Салвез, който го кръщава във въздуха.

При постъпването си като войник е назначен в първи авиационен полк в Страсбург, където със свои средства завършва гражданското авиационно дружество. След много перипетии Екзюпери получава разрешение от командира на своята част да започне интензивна летателна подготовка, след което е преназначен в 37-ми авиополк в Рабат и през 1921 г. получава пилотски диплом. Преместен е в Бурже, където катастрофира и получава много тежки черепни увреждания.

Африка

Започва да лети в обществения транспорт, по маршрута Казабланка – Дакар. Става шеф на авиобазата Кап Жюби – труден пост, атакуван едновременно от злонамереността на испанската власт в Рио де Оре и враждебността на мавританските племена, които са в пълно разцепление. През 16-те месеца, прекарани в Кап Жюби, Екзюпери 14 пъти оказва съдействие при много деликатни обстоятелства на екипажи, кацнали с повредени самолети в пустинята. За това на 7 април 1930 г. става Кавалер на Почетния легион.

Втората световна война

При избухването на Втората световна война започват непрестанните опити на Екзюпери да се върне като действащ пилот във военната авиация. Успява наполовина и не без трудности, изпълнява 7 разузнавателни мисии между март и юни 1940 г. Получава военен кръст и е демобилизиран малко след примирието. Става командир. След един от разузнавателните полети – на 31 юли 1944 г. над Югоизточна Франция, не се връща в базата си.

Три версии за смъртта му

И досега продължават споровете за мястото на гибелта на пилота-писател. В последния си полет той изчезва някъде между Корсика и френската Ривиера над Средиземно море. Версиите са три. Според първата „Лайтнингът“ на Екзюпери е свален над морето от немски изтребители. Втората е подозрителна – някой е предизвикал катастрофата. Третата версия твърди, че от старите си рани Екзюпери е загубил съзнание над морето, а не е изключено и сам да е посегнал на живота си.

През 2004 г. останките от „Лайтнинга“ на Екзюпери са намерени от водолази край Марсилия, шест десетилетия, след като на 31 юли 1944 г. неговият самолет изчезва безследно в Средиземно море.

Прочетете още:

10 вдъхновяващи цитата от „Малкият принц“

  • Колко пъти сте прочели „Малкият принц“?

    • Два пъти
    • Над три пъти
    • Не съм я чел/а

КАКВО МИСЛИШ?

1 Глас
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Студена супа от червено цвекло

Студена супа от червено цвекло с цедено кисело мляко

Раздяла

8 признака, че връзката ви е на път да се разпадне