Изкуството да създаваш бижута от отпадъци

Първата ни среща беше в Пловдив. По една от онези така романтични, павирани малки улички с магазинчета с ръчно правени изделия. Те искряха така закачливо на витрината, комбинирайки в себе си стил, романтика, нежност, дързост, естествена красота и хармония. Толкова различни и така ярки. Уникати! Няма дори два напълно еднакви артикула!

Гривни, колиета, обеци и пръстени от смола. А в тях, каквото се сетите – от пера и хербаризирани цветя, през стари вестници и часовникови механизми, до…..бръснарски ножчета. Да, да! Правилно прочетохте! Дръзко, запомнящо се, абсолютно невъзможно да бъде подминато. Любов от пръв поглед. Страстна и вълнуваща. Много по-късно разбрах  любов, дори екологична!

За жена, която не е привърженик на бижутата и аксесоарите, се влюбих направо като ученичка. След това се пристрастих. Макар този вид бижута да са силно запомнящи се и да не могат да се носят всеки ден, опиянението от реакциите на хората около мен и възхитата им от придобивките ми, ме направиха горещ почитател на тези забележителни произведения на изкуството. И като ги споменах, има и такива, вмъкнати във въпросните бижута.

Гривна след гривна, колие след колие, любопитството в мен започна яростно да ме човърка. Как ли се случват тези бижута? Откъде ли е дошла идеята? И как постоянно изникват нови и все по-шантави такива? Не без помощта на социалните мрежи, почти естествено, открих техните „ родители“.

Пиша го така съвсем целенасочено, защото за Жасмина и Кристиян бижутата са част от семейството им. И дори марката е кръстена на дъщеря им. Те са от онези позитивни, устремени, слънчеви хора, които няма как да не успеят. С каквото и да се захванат. Защото Доброто и Вдъхновението са част от тях. Излъчват ги с присъствието си. Предават го и на творенията си. Историята им е също толкова пъстра, колкото и украшенията, които правят с толкова емоция. Вече близо 16 години.

Като голяма част от хората на изкуството, които могат да си позволят да творят извън столицата, и те са благодарни, че имат възможност за постоянен контакт с природата, която е и тяхната сила. Живеят във Велинград и признават, че макар резултатите от труда им да са смайващи, самият той е тежък.

Ето и какво споделят Жасмина и Кристиян за живота и бижутата, за природата и модата, за вдъхновението и енергията.

Как се намерихте със смолата, така че днес да ги има тези прекрасни бижута?

Още от Художествената Академия се занимаваме със стъкло и смола. За разлика от стъклото, смолата е топла на докосване, много по-лека и не е чуплива. Бижуто от смола е малък прозрачен предмет с необятно огромно вътрешно пространство за реализиране на разнообразни идеи и вдъхновения.

Искахте просто да е естествен материал или имаше специална причина да се „съберете“ със смолата?

Смолата е материал, извлечен от остатъците от обработката на петрол, както всичко, което носим и ни заобикаля днес в дома и навън. Докато човечеството продължава да използва петрол, смолата ще е част от изкуството ни. Точно това ни събра с нея – желанието да създаваме изкуство от отпадъци, които иначе биха били изхвърлени в природата.

Надяваме се някой ден да не се налага да работим със смола. Въпреки, че ни е любим материал! Искаме хората да пътуват заради вътрешна духовна нужда, а не защото офертата е изгодна или сега там е модерно. Петролът, по-философски погледнато е част от природата, и цялата история на земята е отпечатана в него, но проблемът днес е, че го използваме без мярка!

Разкажете ни нещо повече за процеса, моля! Как се ражда едно такова бижу? Колко време отнема изработването на една гривна, да речем?

Цялата колекция минава 17 процеса, като основните са изливане, шлайфане, полиране, рисуване, слепване, а най-накрая и фотографиране на всяка единична уникална бройка. Към всяка част трябва да се подходи под различен ъгъл на обработка, защото няма една с друга еднакви и затова бижутата живеят свой уникален живот. Обикновено създаваме 2-3 колекции в годината, защото работата е бавна и трудоемка, а помощници няма. Днес много хора нямат желание да работят физически труд, предпочитат алтернатива с много по-лежерни професии.

Имате изумително пъстро разнообразие от продукти – от ножчета за бръснене и мини механизми на часовници през хербаризирани цветя и пера до репродукции на велики световни художници. Откъде цялото това вдъхновение?

Основното нещо за вдъхновението е да го оставим на спокойствие, да цъфти от само себе си, естествено. Наша работа е да се грижим за него и да го поливаме редовно. Поливаме го чрез разходки в гората, контакт с природата, съзерцаване на звездите, философстване върху безкрайния космос, времето, живота, изкуството, политиката.

Какви хора харесват бижутата ви?

Хора, свързани с изкуството! Клиентите ни не са само жени, има и мъже. Хора, които усещат сетивното ни отношение към работата и приемат сериозно творенията. По-често те са с утвърден стил и вкус, знаят какво е любов и затова имат усещане към различните нюанси на творчеството ни.

Колко важно е личното отношение при изработването на ръчно правени бижута?

Всяко бижу усеща докосването от инструментите ни, все едно галим душата му. С много вдъхновение, желание, труд и творчество. Положителната енергия се предава от природата към нас, от нас към бижуто, от бижуто към клиентите ни, от клиентите към общата положителна вибрация на вселената.

Как се променя с времето вкусът на българина към бижутата?

Първоначално, преди 10-15 години, клиентите ни харесваха влагането на цветя в бижутата, защото беше интересно и ново за тях. С времето започнаха да ценят цветните творчески импровизации, те са и много по-трудни за изпълнение.

Серията с бижута с картини на художници я разширихме и сега има много по-голям интерес, отколкото преди. Днес естетическият вкус за бижута от смола в България е много по-артистичен и хората трудно ще се впечатлят от две стръкчета цветя в смолата.

Вие продавате и извън България – различават ли се предпочитанията на нашенеца с тези на чужденците?

Във всяка държава има различни предпочитания. В Испания и Италия харесват огромните шарени бижута, в Русия предпочитат златисти и блещукащи, в Германия и Северна Европа залагат на едноцветни и минималистични, в Азия харесват малките бижута. В Англия, САЩ и Австралия вкусът е разнообразен, може би защото са мултикултурни държави. Българските предпочитания са най- близко до испанските и италианските. Това са и страните, в които имаме най-много продажби.

Кое е най-трудното в занаята ви и как се научихте на него?

Най-трудно е да оцветяваме смолата и да е 100% прозрачна, да контролираме различните пропорции на смолата и температурата, при която се втвърдява. Да изливаме в обем, без да има характерния кехлибарен жълт оттенък, който се засилва със стареенето на смолата, също е предизвикателство. Този занаят е нов и все още няма специалност „смола“ в Художествената Академия, няма и къде да се изучат най-големите тънкости на занаята. Ние и всички наши колеги сме първите в тази област и всеки се учи с времето.

Избрали сте да живеете извън „големия град“, да творите и живеете близо до природата. Какво ви дава и какво ви отнема това? Колко свободни сме да следваме мечтите си днес?

Ние живеем във Велинград от 2013г., но си мечтаехме за това отдавна. Професията ни даде тази възможност и сме много благодарни. Преместването в малкия град не отнема нищо, защото комуникациите и придвижването на хора са силно развити. Заблуда е, че малкото селце или градче изостава. По-скоро е обратното, защото тук можеш да потърсиш отговора на много въпроси в самия теб. В града малко хора си ги задават, улисани в забързаното ежедневие!

Какви бижута все още не сте дръзнали да направите, но мечтаете за това?

Мечтите си ги сбъдваме, но работим много за тях. Искаме да направим бижута, свързани с  уникалния индивид, енергията балансираща неговата душа в синхрон с природата.

При положение, че вашите бижута са толкова ярки и различни, колко такива е добре да комбинираме, за да не преминем границата на добрия вкус? Да речем гривна и колие? Или пък медальон и обеци?

Понякога и накачената коледна елха може да седи красиво, когато е от два, три цвята, но пестеливото и загатнатото винаги е изкушавало най-силно!