in

Игрите, които хората играят

Ние, хората, играем игри през цялото време – сексуални, съпружески, игри за надмощие с шефовете си, състезателни, с приятели, дори игри по надлъгване с психотерапевтите си. Много от ролите, в които влизаме, са толкова дълбоко заложени в нас още от ранна детска възраст, че дори не осъзнаваме, че те често са негативен модел на поведение, който може да бъде променен.

Д-р Ерик Бърн, президент на Международната асоциация по транзакционен анализ, прави невероятен пробив в психоанализата, като разпознава и разглежда междуотношенческите игри, които, без да осъзнаваме, диктуват личния ни живот. Той разграничава три основни роли (наречени от него его-състояния), в които можем да попаднем – на Дете, Родител и Възрастен, – както и възможните съчетания, в които могат да общуват двама души – някои приятни и забавни, други – влудяващи, а трети – дори фатални.

Игрите, които хората играят заслужено се превръща в класика, както и в едно от най-влиятелните и оригинални заглавия от жанра на популярната психология. Това е книга за всеки, който се стреми към по-дълбоко разбиране на себе си и останалите и който иска да види какво наистина се случва в нашето общество.

Теорията на Бърн

Книгата е писана през 1964 година. Откакто е публикувана, от нея са се продали повече от пет милиона копия. У нас това е трето издание.

През 50-те години Бърн синтезира теорията си за „човешката игра“, построявайкия я върху психодинамичния модел на Фройд, особено его състоянията, развивайки по този начин психология на човешките взаимоотношения, наречена трансакционен анализ. Трансакционният анализ според лекаря Джеймс Ален е „когнитивно поведенчески подход за лечение и е много ефективен за справянето с вътрешните модели, както на нас, така и на другите при това и с други психодинамични следствия“.

Трите роли

В първата половина на книгата д-р Бърн представя трансакционния анализ като начин за интерпретиране на социалните взаимоотношения. Той описва три роли или его състояния – Дете, Родител и Възрастен, и постулира, че много негативни поведения могат да бъдат проследени до сменянето или контаминирането (заразяването на едно его състояние от друго) на его състоянията. Той дискутира и процедурите, ритуалите и развлеченията в социалното поведение в светлината на този метод на анализ. Например шеф, който говори на подчинените си като контролиращ родител, често ще предизвиква самоунизително подчинение, гневни избухвания или други подобни на детски отговори реакции от своите служители.

Втората част от книгата описва серия от игри, в които хората взаимодействат чрез модели и предсказуеми серии от „трансакции“, които на външен вид са приемливи (това е, че те могат да са нормални за случайния свидетел или дори за хората, които са включени), но които реално съдържат мотивации, включително личната значимост на включените страни и водят до добре определен предсказуем изход, обикновено непродуктивен. Обикновено „победител“ в играта е този, който се върне първи в его състояние Възрастен (макар че реално няма победители в играта).

Важно е да се отбележи, че не всички взаимодействия или трансакции са част от играта. По-точно, ако и двете страни в диалога, останат в его състояние. Възрастен е малко вероятно да се играе игра.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Касуле

Касуле с наденички

Coca-Cola

10 любопитни факта за Coca-Cola