Нина Александрова
Той е определян от мнозина като най-значимия и известен танцьор на ХХ век. Със сигурност е легенда в балета. Известният му скок влиза в антологията на балетното изкуство, а представленията, които той поставя, са световна съкровищница.
Рудолф Нуреев е роден през 1938 година, на 17 март във влак, край заледеното езеро Байкал, в голямата по онова време беднотия на съветска Русия. Лекарят пита майката Фарида: „Как ще се справите сега с три дъщери и бебе посред зима във влака?“, а някой отговаря бързо вместо нея: „Не се безпокойте, това е татарско семейство“.
Детство в бедност и побоища
Заради работата на бащата и Втората световна война семейството се мести всяка година, когато Рудолф е малък. „Светът в детските ми представи е един леден, мрачен и най-вече изгладнял свят“, казва Нуреев в едно от последните си интервюта. В спомените си гениалният балетист разказва и как през една безкрайна зима майка му се връщала пеша, както обикновено, преминавайки 20 километра през заледената степ, за да донесе няколко картофа.
Рудолф расте кротък, но затворен, без баща, единственото му щастие е да слуша стария радиопарат, особено когато звучат Чайковски или Бетовен. В детската градина му се подиграват заради мизерията, която го принуждава да носи дрехите на сестрите си.
Един ден животът на момчето се променя – вмъква се под полата на Фарида, за да гледа безплатно представление на Болшой театър в Уфа, Башкирия, и открива нова вселена. Омагьосан е: „Тогава почувствах, че се откъсвам от своя мрачен свят, завинаги“.
Започва да мечтае само за балет и да танцува всяка свободна минута пред огледалото. На 14 години е, когато баща му се завръща отново у дома и….започва да го пребива жестоко всеки път, когато разбере, че Рудолф се е измъкнал тайно от къщи, за да танцува с групата, която сам е създал. Малкият плаче пребит по цяла нощ.
Бягство
Вече юноша, Нуреев бяга в Париж, където го забелязва примата на английския кралски балет – прочутата Марго Фонтейн. Тя е впечатлена от таланта му, затвърден и развит в блестящите съветски балетни школи. Двамата са уникален тандем, макар той да е на 23, а тя на 43 години. Следват турнета по света. Навсякъде определят татарина за екзотичен, магнетичен, съвършен, с огромна грация, блестяща импровизация и виртуозна техника. Но това не е случайно и е плод не само на талант, но и на много труд – Рудолф винаги е пръв на репетиции и отработва стотици пъти едно и също движение.
С Фонтейн остават близки до края на живота си, помагат си в най-трудните моменти, обичат се истински. Неслучайно Рудолф признава: „Това е жената на моя живот. Може би трябваше да се оженя за нея“. Въпреки кратките си авантюри с представителки на нежния пол, той е хомосексуалист.
Вижте тази публикация в Instagram.
СПИН
На 51 години Рудолф Нуреев има състояние от 80 милиона лири, имения по цял свят – вила до Монако, викторианска къща в Лондон, апартамент в Париж, апартамент в прочутата Дакота билдинг в Ню Йорк, ферма във Вирджиния, вила на остров Сейнт Барт на Карибите, собствено имение на остров Ли Галли до Неапол и…СПИН.
Вестниците почти винаги са го определяли като капризен, трудно управляем и непредсказуем. Лесно избухващ, склонен към агресия и пороци, сексуално ненаситен. Приятелят му Найджъл Гослинг го описва така: „Той умее да преминава от ледено презрение към самоирония, от топлота и учтивост към остър сарказъм или към гняв и грубост. Личността му е опасна смесица от мнителност и чувствителност, агресивност и амбиция, егоизъм и варварщина, които са в борба с неговата същност – приветливост, благородство, свенливост и липса на чувство за сигурност“.
Последните години на сцената за болния Нуреев са мъчение и титанични усилия. Той е все така самотен, животът му е в куфара и в самолетите, в ресторантите и без личните хотелски стаи. Крие, че е болен, и продължава да танцува.
Последни години
След като слиза от сцената, Рудолф Нуреев се заема с хореография, става директор на балета на Парижката опера и успява да върне старата ѝ слава с цената, разбира се, на скандали, плесници и поведение на примадона, която безгрижно пропуска, например, срещата си с крал Хуан Карлос. Но в същото време той е уникално око, което вижда всичко и не забравя нищо, има невероятни познания за репертоара на XIX век, усет за драматургия и за музика.
В СССР Нуреев се връща през 1985 г. за три дни, за да присъства на погребението на майка си. След това сякаш се предава и духом, не само тялом.
От години лекарите го дрогират с АZТ – азидотимидин, панацеята по онова време срещу СПИН. Една от теориите е, че е починал не от вируса на 55 години, а от отравянето с препарата. В последните две години той отказва да взема лекарства и се оттегля често на острова си край Неапол: „Моето лечение са водата и слънцето“. И морфинът, разбира се. А, да, и балетът.
Умира на 12 януари 1993 г. Погребан е под звуците на Чайковски. Които е слушал още от малък…
