in

Здраво пуцане и балкански емоции: новият „Южен вятър“ завихря брутална история

южен вятър
Снимка: Zamunda.net

Балканите не са просто територия на картата. Те са част от географията на сърцето. И няма как експлозивната смес, която бушува по толкова сходен начин под кожата на народите, населяващи тези земи, да ни остави равнодушни. Въпреки всякакви исторически факти и недоразумения, балканската кръв е обща. Реакциите ни, светогледът ни, онази особена чувствителност по ръба на бръснача, дори балканската избухливост ни свързват с невидими, но здрави като корабни въжета, връзки. А това се усеща с особена сила, когато срещнеш някой „комшия“ в странство – особена сила кара българи и сърби, например, да се сдушават по далечни континенти и да си стават толкова близки, колкото не си позволяват „вкъщи“…

Мога да говоря до безкрай за студентските общности в Щатите, за спонтанните прегръдки при запознанство между сърби и българи, или затова как можеш най-случайно, примерно, да се натъкнеш на двойка от Белград в малко кафене в Куско, Перу, а два часа по-късно вече да пиете заедно pisco sour и да си обещаете вечно приятелство…което и до днес продължава.

Неслучайно и последният филмов продукт на това българо-сръбско сходство – и в лошотията, и в душевадската сантименталност – успява да развълнува родната публика. И да извади понякога крайни реакции…

южен вятър
Screenshot/YouTube

Мафиотският екшън „Южен вятър 2: ускорение“ на сръбския режисьор Милош Аврамович рисува една доста мрачна, дори зловеща картина на подземния свят от двете страни на границата, но в същото време успява да покаже някак органично и паралелите между героите – общото атавистично преклонение пред фамилните архетипи, идентичното болезнено чувство за чест и понякога криворазбрано достойнство, изключителната сантименталност дори и при крайно отрицателните образи (да бъдеш едновременно сантиментален и лош не е противоречие в балканската емоционална палитра), безразсъдството до лудост в действията и решенията, мащабното умение силно да любиш и мразиш, и на този фон – стремежът за лесно и бързо печалбарство, толкова сходен от двете страни на границата.

Рамката, в която действието се развива, е опитът на Петър Мараш, потопен във всякакви крупни нелегални схеми сърбин, да излезе на светло, и противодействието на криминалния свят (оплел и държавата, колко балканско отново!), който не позволява тази мимикрия. На този фон малкият брат на Мараш – Ненад, се забърква в кървава нарко афера на българска територия, и Петър (изигран от сръбската звезда Милош Бикович) се юрва през границата да спасява опърничавото си, неразумно братче…

южен вятър
Screenshot/YouTube

Следват много, много трупове, здрава чалга и на моменти сюрреалистични сцени на насилие и абсолютна деградация на човешкия дух, в които дрогирани отрепки се разминават с малко детенце на колело насред този вавилонски разгул, огромна бяла кобила пресича кадъра (заиграване с други примери от сръбското кино), а над всичко това, брате, се пуца!

На косъм да се превърне в поредното мафиотско-фамилно клише, филмът всъщност е спасен от силната актьорска игра на сърби и българи. Мики Манойлович е отново в кожата си на един от най-органичните актьори, които сте гледали, Милош Бикович показва нагледно защо е супер звезда не само в Сърбия, но и в Русия, всички второстепенни сръбски роли са изпълнявани с първостепенен плам, а българските актьори не отстъпват, даже напротив. Захари Бахаров прави много силна, макар и почти безмълвна роля, а сцената, в която мълчаливо умъртвява тежко наркоманизирания си син, носи послание с почти библейска тежест.

Младият Мак Маринов (в ролята на въпросния син) е покъртително убедителен и прави много силна актьорска заявка, а Мариан Вълев буквално стряска – толкова се е слял със зловещия си филмов образ. Руси Чанев, както винаги, е безупречен, макар и образът му някак да остава да виси незавършен в сюжета, и дори Асен Блатечки не дразни и не е натрапчив – колкото и пословичен да е вече със запазената си марка да пуши и да гледа лошо…

южен вятър
Screenshot/YouTube

Филмът, признавам, не се нарежда сред шедьоврите в жанра си, но има защо да се гледа – и заради актьорите, и заради всички тези емоционални паралели между сърби и българи, с които започнах това ревю, и заради добрия си ритъм, и дори от любопитство.

Заради няколкото наистина вълнуващи, оголващи балканската душа сцени, съм склонна дори да простя гафа с уж „българския“ подкупен митничар, който очевидно не можеше да говори добре български, както и някои познати сръбски пейзажи, които трябваше да приемем за българска територия…

Да, очевидно педантичното отношение към детайла не е силата на Аврамович, но със сигурност успява да завихри емоциите ни с този филм. Както и да ни подкани към размисъл, а това далеч не е малко.

КАКВО МИСЛИШ?

1 Глас
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Кралица Елизабет

Кралица Елизабет отбеляза исторически 70 години на трона. Какво не знаем за нея?

Модни дестинации

Топ 7 модни дестинации и какво да купите, когато ги посетите