Защо трябва да бъдем по-щедри към самите себе си

Когато даваме повече на себе си, имаме какво повече да предложим на другите. Да даваме на себе си е като да получаваме и да даваме едновременно. Преди много време Буда е казал, че „щедростта прави човек щастлив преди, по време и след даването“.

Можете ли да си спомните момент, когато сте направили подарък на някого? Може би подарък за празник, или лакомство за дете, или отделяне на време за приятел – или изобщо каквото и да е. Как се почувствахте тогава?

Редица изследвания показват, че даването стимулира същите невронни мрежи, които светват, когато изпитваме физическо удоволствие, като например хапване на бисквитка или пускане на топла вода по студени ръце.

А спомняте ли си друг момент, когато някой ви е подарил нещо? Може би е било материално? Нещо, което може да държите в ръцете си? Или е било момент на топлина, извинение, или някаква емоция? Каквото и да е било, как се чувствахте? Вероятно доста добре.

Е, ако давате – към себе си – това е сделка две към едно! Освен така описаните ползи, когато давате повече на себе си, имате повече да предложите на другите, когато собствената ви чаша прелива. Както Бертран Ръсел пише: „Добрият живот е щастлив живот. Не искам да кажа, че ако си добър, ще бъдеш щастлив; искам да кажа, че ако си щастлив, ще бъдеш добър.“

Да не правим нещо също може да бъде важен подарък за самите нас: да не пием тази трета водка, да не прекъсваме раздразнения разказ на приятел за скандала със сприхавия колега, да не досаждаме на гадже, което иска малко време в момента, да не оставаме до късно и да гледаме телевизия, да не бързаме докато шофираме.

Можем да видим колко много възможности ни дава всеки един ден, в който можем да си направим прости, но красиви и стойностни подаръци. Рутинно се питайте: Какво мога да си дам точно сега? След това се опитайте да го направите наистина.

Фокусирайки се върху по-дълъг период от време, запитайте се: Какъв е подаръкът, който искам да си предложа днес? Тази седмица? Опитайте се да се потопите в усещането на отговорите, оставяйки ги да отекват отново и отново в откритото пространство на осъзнаването.

Познавайки собственото си даряващо сърце, което обикновено е в услуга на другите, можете ли да обърнете това сърце към себе си? Със смирение и мъдрост, загриженост и подкрепа, оставете добрините ви да потекат към онова същество на този свят, над което имате най-голяма власт и следователно, към което имате най-висок дълг да се грижите – бъдете по- щедри към самите себе си!