in

Защо емоционалното прегаряне става навик

стрес

Нерядко подчиняваме нашето емоционално благополучие на нуждите, които считаме за най-основни. Човек може да издържи на ограниченията от дадена ситуация за дълго време поради емоционална зависимост, разрушителна връзка или защото нямаме култура на поведение, за да знаем какво е нормално и какво не. Удържаме обаче, докато не изгорим.

Синдромът на сварената жаба

Синдромът на сварената жаба тръгва от Оливие Кларк, френски писател и философ, и се базира на физически закон. Той гласи, че ако скоростта, с която температурата на водата се загрява е по-бавна от 2°C на минута, жабата ще продължи да живее и ще умре, след като стане прекалено горещо. Ако скоростта е по-голяма, жабата ще скочи и ще избяга. Ако сложите една жаба в тенджера с вода и започнете да я загрявате бавно, жабата просто настройва тялото си към температурата постепенно.

След като водата започне да ври, жабата няма да бъде в състояние да се настрои към високата температура и ще се опита да скочи. Но за съжаление тя вече не може да избяга, защото е изхабила цялата си енергия за регулиране на температурата и няма сили да избяга. Следователно жабата започва да ври докато умре. Тя няма да може да скочи, за да се спаси.Това води до въпросите: какво е убило жаба? Врящата вода или неспособността ѝ да реши в точния момент кога да скочи? Ако сте я потопили в тенджера с вода 50°C, тя би скочила веднага, за да се спаси. Но докато привиква на постепенното увеличаване на температурата, никога не разбира, че може и че трябва да се измъкне.

Кога да скочим?

На всички нас ни се налага да се приспособяваме към хора и ситуации, но трябва да сме сигурни кога трябва да се приспособим и кога да вървим напред. Има моменти, когато е необходимо да се изправим пред ситуацията и да предприемем решаващи действия. Когато емоционалното влошаване е бавно, то остава незабелязано. Това оправдава нашата липса на реакция. Накрая се задушаваме от токсичния въздух, който бавно и сигурно ни е тровил във времето. Ако позволим на хората да ни експлоатират физически, емоционално, финансово, духовно или психически, те ще продължат да го правят. Нека решим кога да скочим! Нека скочим, докато имаме сили.

Обикновено хората се сблъскват с ежедневен стрес и имат стресови събития в живота. Крайни житейски ситуации като развод, смърт на близък човек, загуба на дом или работа ще ни засегнат много, но при тях е сигурно, че ще скочим навреме. За ежедневните стресови събития трябва обаче да бъдем по-загрижени, защото някои от тях продължават дълго време и имат последствия заради натрупванията. Когато различни дреболии ни тормозят, предпочитаме да преглътнем неудобството, а така те източват цялата ни енергия. Трудните връзки и работата, която не ни носи щастие, са истински капани, в които сами влизаме, просто защото не сме склонни да променим нещата.

Нашият мозък има навика да се придържа към стари вярвания и да игнорира новата и вече проверена информация. Класически пример – векове наред хората са вярвали, че Земята е плоска. Просто далеч по-удобно е било да се разсъждава по този начин. Много от нас са крайно консервативни в своето всекидневие. Трудно ни е да кажем „сбогом“ на излишната информация или дори на чувства, които отдавна са избледнели – подобно на прословутия щраус, който си крие главата в пясъка. Игнорираме информацията, която ни разстройва. Това обаче е сигурен път за превръщането на емоционалното прегаряне в навик.

Прочетете още:

Стресът – тихият убиец

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Лято кожа розацея

8 съвета за справяне с розацеята през лятото

Pepsi

Как Pepsi става шестата по военна мощ компания в света?