in

Зафир Раджаб пред Oshte.bg: Театърът страда от липса на внимание

Зафир Раджаб

Зафир Раджаб е една от младите надежди на Народния театър „Иван Вазов“. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ преди 10 години в класа на големия Стефан Данаилов. Дебютира през 2010 г. с ролята на Дюбоа в „Мизантроп“ от Молиер. Зафир се е превъплъщавал в много успешни роли в редица театрални представления като спектаклите „Хамлет“, „Почивен ден“, „Жана“, „Ничия земя“, „Калигула“, „Среща в Санлис“, „Майстори“, „Опит за летене“. През 2012 година печели годишната награда „НАЙ-НАЙ-НАЙ“ на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ за най-добър актьор. Вижте какво разказа за себе си и работата си пред Още.бг:

Г-н Раджаб, какво ви привлече към театъра, как се случиха нещата при вас?

Още от малък изпитвам желание да се занимавам с изкуство. Това, което силно ме привлече към него и в частност към театъра и киното, беше красотата, невъзможното и забраненото. Възможността, която те дават, да ти се случи нещо различно и да бъдеш някой, който в животa никога няма да си. В последствие тази красива заблуда на ума се оказа убежище за мен, нещо, в което мога да се уповавам. Харесвам професията си, опияняваща е.

Завършили сте класа на Стефан Данаилов. Що за човек беше той? На какво ви научи и как? За какво ви критикуваше най-често?

Това е много дълга и през последните две години болезнена тема. Трябва отделно интервю за нея. Той е неизмерима личност. Мастъра, беше изключителната среща в моя живот. Слаби биха били думите ми за него. Никога няма да забравя неговата отдаденост и любов, неговия професионализъм. Той беше министър на културата в периода, когато аз бях в Академията. Няма да забравя как се бореше за всяка една област от културния живот на България, усилията и жертвите, които направи и въпреки цялата му заетост, разочарованията и болките, които последваха, той не ни остави за секунда, грижеше се за нас. И продължи да го прави и осем години след нас, със същата любов и страст. Светла да е паметта му. Човек на Вселената.

Има ли цена майсторлъкът? Плащаме ли за таланта?

Да, разбира се, че има – „блясъкът на чистия ум“. Бях наясно с цената и бях готов да я платя. Всеки си плаща, когато се занимава с изкуство, макар и с различна валута.

Как се виждате в бъдеще? Ще бъдете ли човек, който ще е на сцената цял живот?

Не искам да се виждам, дори да можех. Надявам се да съм здрав, както и близките ми. Ще се задържа на сцената докато мога. Надявам се да е дълго…

От какво страда театърът днес?

От липса на внимание. През последните две години парализа от COVID се отрази тежко на театъра и неговата посещаемост и това е нещо очаквано. За съжаление, пандемията удари в период, в който сякаш публиката се беше понаучила да ходи на театър, да се вълнува от концерти, прожекции, галерии. В момент, в който театрите бяха намерили формулата за хибрида делигиран бюджет – добър продукт.

Разбира се, тези предпазливо поднесени тези и размисли може да са продукт на празните и затворени салони през последните години. Но аз съм оптимист човек – все още и се надявам публиката да се върне! Последните две премиери, които имах в театъра, едната на „Народът на Вазов“, с режисьор Диана Добрева и другата, „Бурята“, с режисьор Робърт Уилсън, бяха играни на почти 100% салон в Народния театър, което е към 700 места и това е повод за голяма радост и надежда.

Привлича ли ви киното?

Да, разбира се. Отраснах с хубаво кино. Като дете гледах много филмите на Чаплин. Не ги разбирах много, но се вълнувах. Имах много касетки, които бях изтъркал от въртене на VHS-са, филмите на Спилбърг, Форман, обичах много и комиците, в частност Бъстър Кийтън, Лаурер и Харди, Шоуто на Бени Хил, Мистър Бийн.

След като интернет стана достъпен за всички в България, изгледах какво ли не. Киното винаги е било голяма моя страст и когато съм на снимки, много се вълнувам. В никакъв случай не слагам театъра пред киното или обратното. За мен е било мечта да съм част и от двете. И двете ме осмислят, правят ме щастлив.

Как ви се отрази пандемията – във всяко отношение, професионално, лично, емоционално?

В началото се чувствах странно. Беше ми трудно да приема, че светът е парализиран, вярвах, че ще се разминем само с една вълна и че скоро ще възстановим ритъма на живеене, който загубихме. Когато нещата се задълбочиха, се уплаших, но не се отчаях. Реших да се възползвам от ситуацията за професионално и личностно израстване. Записах магистратура – „Режисура в сценичните изкуства“ в НАТФИЗ и бях приет. Прекарах една година в работа с Явор Гърдев, проф. Пламен Марков и доц. Петър Кауков, които са мои учители по режисура, голям късмет. Сега се развивам и правя опити и като режисьор. Ще видим как ще ми се получи, дано да излезе нещо.

Как разпускате?

Като прекарвам време с любимите си хора, гледам кино, обичам и компютърните игри, от малък съм геймър, поколенчески дефект. Понякога и с работата си, колкото и странно да звучи това, разпускам от бита и ежедневието. От няколко години с Башар Рахал водим школа по актьорство за театър и кино. Срещата с млади и талантливи хора, които искат да се занимават с изкуство, ме одухотворя, освежаваме, помага ми да разпускам.

Как се справяте с бита, рутинните задачи, с ежедневието?

Като повечето хора, опитвам се да минавам през рутината и бита с превишена скорост, те ме плашат и отблъскват.

Разкажете ни за един ваш ден?

Зависи от деня… Когато имам представление или снимки, дните са доста цветни, изпълнени с всякакви емоции. Дните се смесват с нощта и понякога губиш престава за времето. Когато съм в процес на репетиция, влизам в ритъм, ставам рано, уча текстове, чета, вглъбявам се в процеса максимално.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Дрон

15 любопитни факта за дроновете

Каталин Новак

Каталин Новак – първата жена президент на Унгария