in

„Жив е той, жив е…“ – 5 любопитни факта за Ботев

Ботев
Снимка: Уикипедия

Христо Ботев е една от най-обичаните исторически личности в България след Васил Левски. На 2 юни почитаме паметта му с едноминутно мълчание. Днешният ден не е празник, а тъжен ден, в който отдаваме почит на загиналите за свободата на България. Ден, в който трябва да се замислим за тяхната саможертва и да им отдадем необходимата почит. По този повод ще ви разкажем някои интересни факти за живота на Христо Ботев:

1. Детство

Детството му минава в родния град Калофер, където завършва и калоферското училище. След това се записва да учи като частен ученик във Втора Одеска гиманзия в Русия, но е изключен през 1863 г. През 1867 г. Ботев се връща в Калофер и започва да проповядва и организира бунт срещу чорбаджии и турци. По-късно (1872 г.) той е арестуван за конспиративна революционна дейност. Левски и Каравелов успяват да му помогнат да върне свободата си, а след това започва работа при Каравелов като печатар и сътудник и съредактор на революционния орган.

2. Поезия

След себе си Христо Ботев оставя 20 незабравими стихотворения, които са поместени в единствената стихосбирка на поета – съвместен сборник на Ботев и Стамболов „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“.

Ботев наследява таланта си да пише от своя баща даскал Ботьо Петков, който създава нова образователна система, пишел стихове, превеждал книги, създал библиотека. Първото публикувано стихотворение на Христо Ботев е „Майце си“ във вестник „Гайда“.

3. Любов

Стихотворението „До моето първо либе“ Ботев посвещава на първата си любов, за която историците спрягат три имена – две сестри от Карлово и една учителка от Калофер. Според повечето историци първата тайна любов на поета е Мария Горанова от Калофер, тъй като първоначално Ботев пише под стихотворението посвещение („посветено на г-ца М. Г-ва“), което по-късно е премахнато.

Голямата любов на Ботев е Венета Везирева, с която той сключва граждански брак. Тя била от заможно семейство и двамата имат дъщеря Иванка, която се ражда на 12 април 1876 г. в Букурещ. За съжаление само месец по-късно баща ѝ е убит.

4. Революционна дейност

Христо Ботев е едно от имената, които блести с най-ярка светлина в историята на българското национално-освободително движение. Той въплъщава представата за свободолюбимието, любовта към родината и силата на духа. Името му предизвиква гордост и уважение във всеки българин.

Най-забележително е участието му в най-масовия бунт по време на дългото робско битие – Априлското въстание. Ботев обикалял и събирал средства, оръжие и дейци, които да вземат участие в борбата за освобождение.

Когато той разбира за преждевременното избухване на въстанието, Ботев решава сам да организира чета, оглавява я и от румънския град Гюргево четниците се качват на кораба Радецки и потеглят към България. Четата от 120 души акостира в Козлодуй и поема към Балкана. Очакванията за въстание обаче не се оправдават и четата остава самотна. След няколко тежки боеве, на 2 юни 1876 г. Христо Ботев е пронизан с куршум в близост до връх Вола.

Смъртта на Ботев

Основните версии за смъртта на Ботев са няколко. Всички знаем официалната, според която той загива геройски, пронизан с куршум в челото, след като решил да се отдалечи от четата си и да види дали е чисто и нещо не застрашава дружината му. В това време се чул изстрел и Ботев паднал убит.

В разказите на четниците, които били с него в този момент (Никола Обретенов, Сава Пенев и Димитър Тодоров), обаче се намеква, че поетът-революционер е убит от свой четник. Тази теза е застъпена най-силно от Никола Обретенов, който разказал, че турската чета вече била изтеглена, когато Ботев е убит. Куршумът дошъл от източната страна, където били част от ботевите четници.

Трета версия, която се носила из хъшовските среди в Румъния, е, че българин е произвел изстрела и след него нямало други изстрели. Четниците наобиколили тялото му и се сбогували с него, а не тръгнали да се укриват.

Преди да си отиде от този свят Обретенов произнася думите: „За честта на българския народ ще отнеса истината на небето“.

Каквато и да е истината, едно е ясно – четниците стъпили на българска земя, изпълнени с ентусиазъм, възторг и надежди. Те били готови да дадат живота си за свободата на родината, а както Ботев пише в едно свое стихотворение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Смартфон

7 лесни стъпки за разчистване на смартфона

Мислене

10 съвета, които ще ви помогнат да мислите по-бързо