Жан дьо Лафонтен – хулен и забраняван във Франция

Той е сред най-добрите баснописци в света за всички времена. И намира признание навсякъде заради своя талант. Жан дьо Лафонтен е роден на днешната дата преди почти точно 4 века – през 1621 г., в малко селце в провинция Шанпан, Франция. Учил е богословие и право в Париж.

Но става популярен със своите басни, в които разказва истории чрез своите главни герои – различни животни. По този начин баснописецът разкрива много болезнени истини за хората. Разбира се, той не подминава порочните нрави на своята съвременност: лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта, алчността.

Заради критиките му към социалните недъзи на обществото духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но за сметка на това те са отпечатани в Холандия. Кралят също не е доволен от него и му казва, че ще върне благосклонността си, ако той промени начина си на писане. Поетът избира баснята с цел за обучаването на престолонаследника. Неговите басни са събрани в дванадесет книги, писани в продължение на повече от двадесет години.

Първите му произведения са „Приказки и новели в стихове“, а първите му басни са събрани в сборника „Басни, избрани и предадени в стихове от Господин Лафонтен“. Познаваме го с басните „Гарванът и лисицата“, „Кокошката със златните яйца“, „Вълкът овчар“ и още много други истории с важни поуки.

През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори. Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. През 1684 г. става член на Френската академия. Известно време Лафонтен се интересува от философия, но през последните години от живота си отново се обръща към религията. Жан дьо Лафонтен умира на 13 април 1695 година в Париж.

Предлагаме ви няколко мъдри мисли на бележития френски баснописец:

„Много по-лесно е да събудиш у някого любов, отколкото да я запазиш“.

„В мед потъват повече мухи, отколкото в оцет“.

„Най-вече трябва да се боим от нашите най-малки врагове“.

„Далече от очите – далече от сърцето; така е и при любовта“.

„Човек често среща съдбата си по пътя, по който е поел, за да я избегне“.

„Всеки вярва лесно на своите страхове и желания“.

„Нищо не ни тежи повече от тайната“.

„Рядко се среща истинската любов, но все по-рядко се среща истинското приятелство“.

„Тъгата отлита надалече върху крилете на времето“.

„Нищо не е по-опасно от недискретен приятел“.

„Всеки допуска свои собствени грешки отново и отново. Нито страх, нито срам могат да го излекуват“.

„Хората, които не издават звук, са опасни“.

„Смъртта никога не среща мъдрия изненадан. Той винаги е готов за нея“.

„Всички ласкатели живеят за сметка на тези, които ги слушат“.

„Аз се огъвам, но не се пречупвам“.

„Търпението и времето са способни на много повече от силата и страстта“.

„Гладният стомах не слуша“.

„Не продавайте мечата кожа преди да сте убили звяра“.