in

Елиас Канети – Нобеловият лауреат, роден в България

Елиас Канети
Снимка: Instagram/#eliascanetti

„Роден съм в стария Русчук и в моята памет това е един от най-прекрасните градове за едно дете. Забравил съм, разбира се, български език, който говорех тогава, дори посещавах една година училище. Но все още мога да броя на български и си спомням думи от разкази на момичето, грижило се за мене по това време. Тези разкази и легенди са ми направили силно впечатление – за вълците, които преминават замръзналия Дунав, за самодивите и вампирите… В спомените ми това е едно прекрасно място, населено с хора, чужди на расова или национална дискриминация, хора трудолюбиви, силни и весели“.

Думите са на Елиас Канети, роденият на 25 юли 1905 година в Русе Нобелов лауреат. По онова време Русчук е средище на различни култури и народи, едно от най-космополитните места в следосвобожденска България.

Номадски детски и юношески години

Семейството се мести в Манчестър, когато Елиас е на 6 годинки. След като баща му внезапно умира година по-късно, той, майка му и братята му заживяват в Лозана, а после във Виена. Елиас научава немски език, като по онова време вече ползва български, английски и френски. После семейството се мести в Цюрих, а след това във Франкфурт, където той завършва гимназия. През 1924 г. става студент по химия във Виенския университет и завършва с докторат през 1929 г.

Творчество

Основни теми в писането на Канети са смъртта и агресията. Творчеството му се корени върху осмислянето на човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, общественото безумие. Канети разкрива различни състояния и динамика на масите, стигайки до важни изводи относно механиката на властта: масите и властта са свързани изначално и непрестанно. Писателят заявява: „Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението“, и също: „Заради благодатния миг, когато никой не е нещо повече от другия и не е по-добър от него, хората се превръщат в маса“.

През 1981 г. писателят получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ. Прочути са думите му: „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“. На церемонията в Стокхолм той споделя: „Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда“.

Личен живот

Канети се жени за писателката Веза, която става негова муза и литературна помощничка. Канети остава отворен към връзки с други жени по време на брака си. След присъединяването на Австрия към Нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите, той заминава през Париж за Лондон и се заселва в Англия. Там преживява дълготрайна романтична връзка с австрийската художничка Мария-Луиза фон Мотесицки, както и с ирландската поетеса Айрис Мърдок. След смъртта на жена му през 1963 г., се жени за Хера Бушор, с която има дъщеря Йохана, музикантка.

Въпреки че е немскоезичен автор, Канети живее във Великобритания до 1970-те години. Последните 20 години от живота си прекарва предимно в Цюрих, където пише автобиография. На 14 август 1994 г. напуска този свят, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика. След него още звучат думите му: „Най-голямото усилие в живота е да не свикваме със смъртта“.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Александър Секулов

Александър Секулов: На българския театър му трябват режисьори и смели директори

Понеделник

7 неща, които винаги трябва да правите в понеделник