in

Елиас Канети – Нобеловият лауреат, роден в България

Елиас Канети
Снимка: Instagram/#eliascanetti

„Роден съм в стария Русчук и в моята памет това е един от най-прекрасните градове за едно дете. Забравил съм, разбира се, български език, който говорех тогава, дори посещавах една година училище. Но все още мога да броя на български и си спомням думи от разкази на момичето, грижило се за мене по това време. Тези разкази и легенди са ми направили силно впечатление – за вълците, които преминават замръзналия Дунав, за самодивите и вампирите… В спомените ми това е едно прекрасно място, населено с хора, чужди на расова или национална дискриминация, хора трудолюбиви, силни и весели“.

Думите са на Елиас Канети, роденият на 25 юли 1905 година в Русе Нобелов лауреат. По онова време Русчук е средище на различни култури и народи, едно от най-космополитните места в следосвобожденска България.

Номадски детски и юношески години

Семейството се мести в Манчестър, когато Елиас е на 6 годинки. След като баща му внезапно умира година по-късно, той, майка му и братята му заживяват в Лозана, а после във Виена. Елиас научава немски език, като по онова време вече ползва български, английски и френски. После семейството се мести в Цюрих, а след това във Франкфурт, където той завършва гимназия. През 1924 г. става студент по химия във Виенския университет и завършва с докторат през 1929 г.

Творчество

Основни теми в писането на Канети са смъртта и агресията. Творчеството му се корени върху осмислянето на човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, общественото безумие. Канети разкрива различни състояния и динамика на масите, стигайки до важни изводи относно механиката на властта: масите и властта са свързани изначално и непрестанно. Писателят заявява: „Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението“, и също: „Заради благодатния миг, когато никой не е нещо повече от другия и не е по-добър от него, хората се превръщат в маса“.

През 1981 г. писателят получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ. Прочути са думите му: „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“. На церемонията в Стокхолм той споделя: „Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда“.

Личен живот

Канети се жени за писателката Веза, която става негова муза и литературна помощничка. Канети остава отворен към връзки с други жени по време на брака си. След присъединяването на Австрия към Нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите, той заминава през Париж за Лондон и се заселва в Англия. Там преживява дълготрайна романтична връзка с австрийската художничка Мария-Луиза фон Мотесицки, както и с ирландската поетеса Айрис Мърдок. След смъртта на жена му през 1963 г., се жени за Хера Бушор, с която има дъщеря Йохана, музикантка.

Въпреки че е немскоезичен автор, Канети живее във Великобритания до 1970-те години. Последните 20 години от живота си прекарва предимно в Цюрих, където пише автобиография. На 14 август 1994 г. напуска този свят, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика. След него още звучат думите му: „Най-голямото усилие в живота е да не свикваме със смъртта“.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Александър Секулов

Александър Секулов: На българския театър му трябват режисьори и смели директори

Понеделник

7 неща, които винаги трябва да правите в понеделник