in

ЛюбовЛюбов

„Дървесна история“ – литературен подвиг и ужасно предупреждение

Дървесна история

Тази книга не се чете на един дъх. Не защото не е увлекателна, напротив. А защото е от онези четива, които съдържат толкова мъдрост в редовете си (и между тях), че просто трябва да спираш често: за да разсъждаваш, да си поемеш дъх след силната емоция, да препрочиташ отделни изречения, да осмисляш отново и отново написаното, да „дозираш“ мощните послания и психологически детайли. „Дървесна история“ на Ричард Пауърс има почти библейско звучене на моменти, а полифонията от усещания в различните малки наративи набъбва като внушителна симфония в главата ти…

Не, това не е просто поредната книга от сравнително новия жанр „екофикция“ – ако беше, със сигурност нямаше да донесе на автора си нито голямата Награда за американска литература през 2018-а година, нито „Пулицър“ за художествена литература на следващата година, нито да се превърне в бестселър, който се радва и на възторг от страна на критиката, и на търговски успех.

Просто „Дървесна история“ е един наистина епохален труд, в който ще откриете всичко, което отдавна търсите, събрано в една книга – и усещането за фамилна сага на моменти, и страхотна психологическа работа с образите, и онази прекрасна, ненатрапчива описателност, характерна за наистина големите американски писатели. А най-поразителното е, че въпреки своя внушителен обем от над 500 страници, този роман успява да бъде ювелирен във всяко едно изречение. Да е изпипан и завършен във всеки епизод.

Честно казано, подходих към „Дървесна история“ като към изкусителен десерт, с който не бива да преяждаш – „хапвах“ от книгата по малко, наслаждавах се, връщах се към нея отново, когато имах нужда от вдъхновение и изваян език, но без да прекалявам с калориите ударна, първокласна литература. Започнах я още преди да излезе официално на българския пазар, а когато я довърших, изпитах съжаление… Най-големият комплимент за едно произведение е точно тази читателска печал „на прощаване“!

„Дървесна история“ е брилянтен роман за дърветата и хората, за почти магическите взаимоотношения между нас, за преплитането на корените и клоните на съдбите ни. Рядко ще попаднете на книга, обрисуваща толкова детайлно и търпеливо една действителност, която всъщност е пред очите ни през цялото време, но както я зяпаме механично, така и не успяваме наистина да я видим… И да прогледнем.

Кестени, секвои, една умираща черница (любимият ми дървесен герой в тази виртуозна екофикция), бананови дървета, които спасяват живота на пилот от американските военновъздушни сили във Виетнам – тук всичко диша, преобразява света и себе си, увлича. И, да, дърветата общуват помежду си! А една малка група хора, обединени от майсторски пусната нишка, минаваща през личните им и фамилни истории, решава да се бори за да спаси няколко акра девствена гора.

Това е жестока битка, показваща ясно почти свръхестествената мощ, която добиват хората, обединени от истински важна кауза. Мощ, която ни кара да растем, със здраво забити в земята корени и ръце-клони, устремени към небето…

Отношението ни към природата, екологичната драма, литературната стойност на „Дървесна история“, както и фактът, че на моменти повествованието звучи като притча и мит, като „стара“ приказка от незапомнени времена, са според мен причините тази книга да се задържи близо две години на челните места в класациите за бестселъри. И да ни кара да си зададем въпроса как отчужденото от заобикалящия ни свят човечество може отново да намери път към него.

„Дървесна история“, рядко казвам такива думи, влиза директно в световната съкровищница.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Сечуански нудли

Пикантни нудли по сечуански

петък

8 любопитни факта за петък