in

ЛюбовЛюбов

„Дървесна история“ – литературен подвиг и ужасно предупреждение

Дървесна история

Тази книга не се чете на един дъх. Не защото не е увлекателна, напротив. А защото е от онези четива, които съдържат толкова мъдрост в редовете си (и между тях), че просто трябва да спираш често: за да разсъждаваш, да си поемеш дъх след силната емоция, да препрочиташ отделни изречения, да осмисляш отново и отново написаното, да „дозираш“ мощните послания и психологически детайли. „Дървесна история“ на Ричард Пауърс има почти библейско звучене на моменти, а полифонията от усещания в различните малки наративи набъбва като внушителна симфония в главата ти…

Не, това не е просто поредната книга от сравнително новия жанр „екофикция“ – ако беше, със сигурност нямаше да донесе на автора си нито голямата Награда за американска литература през 2018-а година, нито „Пулицър“ за художествена литература на следващата година, нито да се превърне в бестселър, който се радва и на възторг от страна на критиката, и на търговски успех.

Просто „Дървесна история“ е един наистина епохален труд, в който ще откриете всичко, което отдавна търсите, събрано в една книга – и усещането за фамилна сага на моменти, и страхотна психологическа работа с образите, и онази прекрасна, ненатрапчива описателност, характерна за наистина големите американски писатели. А най-поразителното е, че въпреки своя внушителен обем от над 500 страници, този роман успява да бъде ювелирен във всяко едно изречение. Да е изпипан и завършен във всеки епизод.

Честно казано, подходих към „Дървесна история“ като към изкусителен десерт, с който не бива да преяждаш – „хапвах“ от книгата по малко, наслаждавах се, връщах се към нея отново, когато имах нужда от вдъхновение и изваян език, но без да прекалявам с калориите ударна, първокласна литература. Започнах я още преди да излезе официално на българския пазар, а когато я довърших, изпитах съжаление… Най-големият комплимент за едно произведение е точно тази читателска печал „на прощаване“!

„Дървесна история“ е брилянтен роман за дърветата и хората, за почти магическите взаимоотношения между нас, за преплитането на корените и клоните на съдбите ни. Рядко ще попаднете на книга, обрисуваща толкова детайлно и търпеливо една действителност, която всъщност е пред очите ни през цялото време, но както я зяпаме механично, така и не успяваме наистина да я видим… И да прогледнем.

Кестени, секвои, една умираща черница (любимият ми дървесен герой в тази виртуозна екофикция), бананови дървета, които спасяват живота на пилот от американските военновъздушни сили във Виетнам – тук всичко диша, преобразява света и себе си, увлича. И, да, дърветата общуват помежду си! А една малка група хора, обединени от майсторски пусната нишка, минаваща през личните им и фамилни истории, решава да се бори за да спаси няколко акра девствена гора.

Това е жестока битка, показваща ясно почти свръхестествената мощ, която добиват хората, обединени от истински важна кауза. Мощ, която ни кара да растем, със здраво забити в земята корени и ръце-клони, устремени към небето…

Отношението ни към природата, екологичната драма, литературната стойност на „Дървесна история“, както и фактът, че на моменти повествованието звучи като притча и мит, като „стара“ приказка от незапомнени времена, са според мен причините тази книга да се задържи близо две години на челните места в класациите за бестселъри. И да ни кара да си зададем въпроса как отчужденото от заобикалящия ни свят човечество може отново да намери път към него.

„Дървесна история“, рядко казвам такива думи, влиза директно в световната съкровищница.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Сечуански нудли

Пикантни нудли по сечуански

петък

8 любопитни факта за петък