Нина Александрова
Какво е Персия? Отговорите на този въпрос са много. И всеки от тях ще бъде верен. Персия е страна на поетите, страна на розите и на славеите, страна на изяществото и на източната мъдрост, страна на поразителните контрасти. Персия е страната, получила в наследство могъщата култура на древните месопотамски цивилизации. Тя е още страна с двадесет и пет вековна държавност, преминала през ада на историята, преживяла страховитите нашествия на елини, араби, тюрки и монголи, но съхранила самобитния си дух, своята духовна и национална идентичност.
Много и различни са белезите на тази идентичност, но като че ли най-зримо тя се проектира в утилитарното устно народно творчество. То е, което пренася през необятните пространства на времето чертите на огромната персоезична общност. Митове и легенди, пословици и поговорки, афоризми, басни, приказки, песни… Всички тези толкова разнообразни жанрове попълват мозаечния състав на персийския фолклор и съхраняват за поколенията душевността и гения на етноса, който ги е сътворил.
Поетът Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми
Ярък пример за персийската душевност е Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (1207- 1273). Той е поет и суфистки мистик. „Мевляна“ всъщност значи водач. На своите ученици Руми преподава философия, религия, право. Пише и стихове. Духовният наставник е най-известен с труда си „Маснави-и-Манави“ – шест книги в стихотворна форма, в които се излагат основите на суфизма.
Роден е през 1207 г. в град Балх, днешен Афганистан, тогава част от Хорезмийската империя. Баща му е известен за времето си учен и мистик и преподава на сина си всичките си натрупани знания. Заради нашествията на Чингиз хан, семейството напуска родния град и се отправя на дълго пътешествие през Багдад, Мека, Медина и Дамаск. Навсякъде бащата е посрещан и акламиран от свои последователи.
След 10-годишно странстване семейството се установява в Анадола, наричан тогава Рум – оттук и името Руми, с което по-късно синът Джалал ад-Дин Мохамед Балхи става известен в мюсюлманския свят и извън него. Установяват се в Кония, където бащата създава медресе – мюсюлманско духовно училище. Градът тогава е един от големите духовни центрове на мюсюлманството, а не само столица на селджукските турци. Едва навършил 18 години, по настояване на баща си Руми се жени и година по-късно има син. На 40 години достига върха на живота си и има всичко – пари, голям дом, богатство и слава.
Цитатите и притчите на Руми съдържат дълбоки проникновения за същността на божественото и на човешката природа. Мъдрите му послания вдъхват сила и ободряват духа. Те са чудесен източник на вдъхновение в забързаното днес ежедневие. Знанията му, които сякаш имат мистична връзка с вселената, ни помогнат да почувстваме болката по различен начин.
Ето и някои от тях:
„Това, което търсиш, търси теб“.
„Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?“
„Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма“.
„Там, където има руини, има и надежда за съкровище“.
„За да може един човек да стигне до дома си, то той трябва да напусне много временни обиталища“.
„Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти“.
„Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана“.
„Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си“.
За Руми може да се напише още много, но едва ли ще има значение. Защо? Защото единствената „религия“, която той изповядва е Любовта. Тя е най-важна за него. Филсофът дълбоко вярва в нея като съставна единица на всичко в нас и около нас.
Словата му за любовта:
„Задачата ти не е да търсиш любов, а чисто и просто да откриеш бариерите в себе си, които си изградил срещу нея“.
„В момента, в който излезете от пътя, се появява нов път“.
„Не им позволявай да мислят, че си съкрушен и наранен. Понякога просто падат листа в името на следващата пролет“.
„Мълчанието е океан. Речта е река. Когато океанът те търси, не навлизай в реката на словото. Слушай океана“.
„И ще намериш същия като теб, и ще стоиш, и няма да вярваш, че има някой точно, съвсем точно за теб в другия край на света“.
„Знаете ли какво сте вие? Вие сте ръкопис на божествено писмо. Вие сте огледало, рефлектиращо кралско лице. Вселената не е извън вас. Погледнете дълбоко себе си – вие сте всичко онова, което искате, потърсете го в себе си“.
„Търпението не е да седиш и чакаш, а да предвиждаш. То е да гледаш бодила и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш деня. Обичащите са търпеливи и знаят, че на луната ѝ трябва време, за да стане пълна“.
„Вместо да се противопоставяш на промените, предай се на тях. Позволи на живота да бъде с теб, а не против теб. Ако си мислиш „Животът ми се е обърнал с главата надолу“, не се тревожи. Откъде знаеш, че надолу не е по-добре от нагоре?“
