in

Достoевски на косъм от смъртта – екзекуцията е отменена една минута преди да бъде изпълнена

Снимка: dostoevsky_time/instagram

Животът на гения Фьодор Михайлович Достоевски би могъл да се опише в няколко момента – бедно детство, военно училище, смъртна присъда, фалшива екзекуция, каторга. Всичко води до дълбоки прозрения и преобразяване, литературна дейност, болести, трудно и объркано битие, много писане – в последните 15 години от живота му, между 1865 и 1880 създава т.н. „Велико петокнижие“ – „Престъпление и наказание“, „Идиот“, „Бесове“, „Юноша“, „Братя Карамазови“. Умира през 1881 г.

Смъртна присъда

На 22 декември 1849 година в последния момент е отменена екзекуцията на Достоевски заради забранена интелектуална дейност. Преди това той прекарва 8 месеца като следствен по обвинение за действия срещу държавата. Екзекуцията е насрочена за 22 декември на Семьоновския площад. Според резолюция на император Николай I писателят е осъден като „държавен престъпник“. В последния момент обаче екзекуцията е заменена с годишна каторга и заточение в Сибир, лишаване от всякакви права и разжалване в най-нисък военен чин редник. В Сибир прекарва 4 години.

Достоевски пише в писмо до брат си: „Там ни прочетоха смъртна присъда на всички, дадоха ни кръста да го целунем, прекършиха шпагите над главите ни и ни докараха с предсмъртната бяла риза. После изправиха трима до стълба за изпълнение на присъдата. Бях шести поред, извикаха ни по трима, следователно трябваше да съм във втората тройка и ми оставаше да живея не повече от минута… Накрая барабаните удариха отбой, върнаха обратно вързаните за стълбовете и ни прочетоха, че Негово Императорско Величество ни дарява живота. После се прочетоха истинските присъди“.

Творчество

Движеща сила в творчеството на Достоевски са милостта, състраданието и любовта към човека. Вселенски значими. Знаменателна е мисълта му, че любовта е да видиш човека такъв, какъвто Бог го е замислил. Битката между доброто и злото, между светлата и тъмната ни страна е основен творчески двигател на писателя. Трудният път на всеки от героите му до добротата и истината винаги преминава през страданието и винаги грехът трябва да бъде изкупен, за да се постигне мир и хармония. Вярата в Бога е силата, която може да задържи човека в този живот и да го осмисли.

Живот

Достоевски е роден на 30 октомври 1821 г. в Москва. Баща му работи като хирург в болница за бедни. Като дете Достоевски прекарва доста време там, често общува с пациенти и това без съмнение се отразява върху писането. Майка му идва от род на търговци. Фьодор е второто от 7 деца. И двамата му родители са отдадени на литературата и подкрепят всичко, написаното от сина им. Благодарение на частните библейски уроци, които майка му му преподава, Достоевски започва да чете и пише на крехката възраст от четири години. Вдъхновение черпи и от бавачката си, която му разказва легенди и приказки в детството.

Когато бъдещият писател е на 15 г., майка му умира от туберкулоза и бащата изпраща двамата си най-големи синове в пансион. Малко след това писателят се преселва в Петербург и постъпва във военноинженерното училище. Цял живот по-късно изтъква, че това е било голяма грешка. Момчето страда от военната атмосфера, от дисциплината и най-вече от самотата. Негови приятели посочват, че в училището не е имало друг възпитаник, който толкова малко да подхожда за кариерата на военен. През 1839 г. младежът получава известие, че баща му е убит от крепостните си селяни.

Страда от епилепсия

Епилепсията на Достоевски се наблюдава за първи път, докато той е във военното училище. Въпреки че винаги е бил блед и измъчен на външен вид, започва да страда от припадъци късно, като се смята, че те са започнали след смъртта на баща му. Болестта го освобождава от задължително служене в армията.

През 1844 г. Достоевски публикува първото си произведение „Бедни хора“, което веднага го прави известен. След като излежава срока на каторгата си, писателят е изпратен да служи в Сибир. Там започва и любовният му роман с Мария Исаева, по онова време жена на бивш чиновник. Двамата сключват брак, след като тя остава вдовица.

Едва през 1860 г. писателят се връща с жена си и доведения си син в Петербург, но остава под непрестанно наблюдение от страна на властите. Около 6 години след това е пътуването му зад граница с младата и еманципирана Аполинария Суслова, пристрастяването му към хазарта, а също и смъртта на жена му и брат му през 1864 г.

Загуба на 2 деца

От втория си брак със стенографката Ана Сниткина Достоевски има дъщеря София, чиято смърт няколко месеца по-късно го хвърля в депресия. В следващите години се раждат още едно момиче и две момчета, по-малкото от които – Альоша, също умира от наследствената епилепсия на 3 г.

В началото на 1881 г. сестрата на Достоевски пристига в къщата му, за да го моли да се откаже от своята част от имение, наследено от леля им. Следва бурна сцена с обяснения, викове и сълзи, при която внезапно от гърлото на писателя започва да тече кръв. Според друга версия той изпуснал поставката на перото си, и за да я намери, преместил тежка мебел, която предизвикала кръвотечението. Умира два дни по-късно. Официалната версия е обостряне на белодробна болест.

Популярността на Достоевски е толкова голяма, че на погребението му са присъствали десетки хиляди опечалени, а 100 000 души са излезли да отдадат последна почит на автора.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Работохолизмът и мечтата за съвършенство

Френска салата Нисоаз

Френска салата Нисоаз