Нина Александрова
Една от големите любови на руския поет Владимир Маяковски е Татяна Яковлева. Историята между тях се случва в Париж, където той се влюбва мигновено и безусловно във фината и изтънчена руска емигрантка. Привлечен е от интелигентността и екцентричното ѝ поведение. Не е чудно, че първоначално тя се плаши от страстта му, той е необуздан, живеещ на бързи обороти, непредсказуем, на моменти яростен, но до краен предел остава предан. Двамата започват да се срещат и да водят безкрайни разговори, но връзката им е само духовна.
От бързо пламналата и неосъществена любов на Маяковски остава стихотворението „Писмо към Татяна Яковлева“. Поетът се връща сам в Москва, сърцето на музата му остава безразлично.
Втората световна война
За изявите си в Париж Владимир Маяковски получава хонорар и го внася в банковата сметка на известна парижка фирма за цветя. С единствено условие – да носят редовно на Татяна Яковлева букет от най-прекрасните и най-необичайните цветя – хортензии, теменужки от Парма, черни лалета, орхидеи, чаени рози, астри, хризантеми. Парижката фирма стриктно спазва инструкциите на екстравагантния клиент. И оттогава, независимо от времето и сезона навън, в продължение на дни, месеци, години, на вратата на Татяна Яковлева застават куриери с неземно красиви букети и единствената фраза: „От Маяковски“.
На 14 април 1930 г. Маяковски се самоубива, а новината зашеметява Татяна. Цветята обаче продължават да пристигат. И след смъртта му, още на следващия ден, на прага ѝ се появява куриер с красив букет. Това продължава да се случва и през 40-те години на миналия век. В годините на Втората световна война Татяна оцелява именно благодарение на тях – продава на улицата разкошните букети. С парите, получени от тях, тя купува хранителни продукти – цветята я спасяват от гладна смърт.
След време съюзническите войски освобождават Париж, а Татяна Яковлева заедно с всички плаче от щастие. След това руснаците превземат Берлин, а доставката на букети продължава. Куриерите порастват пред очите ѝ, сменят се с нови, които вече знаят, че стават част от легенда. И като парола, която им осигурява пропуск към любовта, казват с усмивка: „От Маяковски“.
Прочетете още:
