in

ЛюбовЛюбов

„Географските ширини на копнежа“ – магически сюрреализъм и чувствена екзотика

Географските ширини на копнежа

Никога няма да забравя разтърсващата ми първа „среща“ с индийската писателка Арундати Рой – излизането на романа ѝ The God of Small Things („Богът на малките неща“) през 1997-а беше абсолютна международна сензация, която усетих някак лично. Езикът, посланията и виртуозната дарба на разказвач превърнаха тутакси Арундати Рой в любимия ми индийски автор.

Оттогава пред очите ми са минали романите на всякакви „звезди на индийската литература“, без нито един да детронира от първото място дебютната книга на мадам Рой. С появата на българския пазар на „Географските ширини на копнежа“ обаче индийската писателка Шубанги Суаруп е напът поне да оспори това лидерство.

И ако Арундати Рой стъписва с понякога шамаросващите истини и графичните детайли в стила си на разказвач, то Шубанги Суаруп изплита историите си някак мечтателно, поетично, насищайки с цветове, вкусове и аромати особения магически сюрреализъм, пропил дебютния ѝ роман. Онзи копнеж, който присъства и в заглавието на романа, по всичко неизживяно и непосилно красиво, се пренася и в самия читател, поел по сюжетните разклонения на историята.

Всъщност, ако не беше нежният, мек литературен стил на Суаруп, можех да търся паралели между тази книга и романа на индонезийския автор Ека Курняван, „Хубостта е рана“, който ни зашемети преди 5 години. Но докато Курняван е рязък и често циничен в своя подход към магическото, Суаруп ни повежда някак леко, с кадифени стъпки, по пътеките на копнежа… Докато не нахрани всичките ни сетива с опасната красота на Андаманските острови, с вкуса на океан, със свръхестествени сили и земни удоволствия, и с мириса на приключението живот!

Този роман може да се разглежда и като семеен епос, в който отправната точка е учен, изучаващ дърветата на островите, и обаятелната му съпруга, която говори с тях. А също така общува с духовете, населили семейното бунгало, и с цялата чувствена природа, задаваща рамката на този пищен, екзотичен роман.

Магичното се преплита с делничното, земното с отвъдното, а сърцето на планетата сякаш бие във всеки камък, птица, стръкче трева, морска вълна… Неслучайно Шубанги Суаруп предизвиква истински фурор с „Географските ширини на копнежа“ – с този роман авторката на разкази и сценарии всъщност запълва нуждата ни от духовност и мъдрост, облечена в земна чувственост. И го прави с неподражаемо стилистично майсторство.

Книгата получава приза „Тата“ за дебют, както и номинации за Голямата литературна награда на Индия, Международната награда за южноазиатска литература и Международната дъблинска награда.

Може да усетите магнетичната ѝ притегателна сила дори от следния кратък диалог:

„-Защо не всички мъртъвци се превръщат в духове?

-Смъртта… – Чанда Деви размисля над думата, а в разговора им от време на време се намесват и цикадите, и жабите, и мухите. – Духовете не живеят там, където са умрели. Връщат се към местата, където са се чувствали най-пълни с живот. Борили са се, живели са и са се наслаждавали толкова много, че не могат да си тръгнат оттам.

-Искаш да кажеш, че се превръщаме в духове още приживе?

-Някои от нас, да.“

КАКВО МИСЛИШ?

1 Глас
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Телешки медальони

Телешки медальони с гъби и картофено пюре

зеленски

Коя е жената до Зеленски? Историята на Олена и Володимир