in

ЛюбовЛюбов

„В сърцето на машината“ – неочаквано разтърсващ филм за човека, милосърдието и свободата

В сърцето на машината
Снимка: YouTube

Да, неслучайно казвам „неочаквано“ в заглавието. Истината е, че след „Привличане“ и „Диви и щастливи“, все филми на режисьора Мартин Макариев, се бях зарекла да не стъпвам на негов „продукт“. Не че принципно имам нещо против жанровото кино, с което се занимава, но прекалено явното, натрапчиво до смехотворност продуктово позициониране в работата му, съчетано с понякога неубедителната игра на част от актьорите и други явни слабости в тези широко рекламирани филми, ме бяха накарали да зачеркна принципно и „вовеки“ работата му.

Докато не видях трейлъра на „В сърцето на машината“ и реших да дам още един шанс на този режисьор. Радвам се, че го направих. Не знам кога вие за последно сте плакали като малко дете в киносалон, но към края на този филм аз хлипах съвсем откровено. Да, Макариев този път се е справил завидно добре.

„В сърцето на машината“ влиза подкожно и бърка именно там – в сърдечния орган, където се таи всичко най-съкровено и дълбоко човешко, а по-човешко от поривът ни към свобода няма! В нея е изначалното ни достойнство, в нея е полетът на мечтите ни, и само свободата може да ни направи напълно завършени и по-близки до Бог…

Винаги съм била убедена, че добрата история е 99% от душевадската сила на един филм, а тук тя е наистина силна и оригинална. Нещо, за което със сигурност има заслуга сценаристът Борислав Захариев, но всъщност случката стига до нас заради бащата на Мартин Макариев, който навремето я научава случайно. А режисьорът още от 2006-а замисля да направи този филм, който на моменти ме кара да си припомням строфи от „Песен за човека“ на големия Никола Вапцаров – нищо, че на финала виждаме думи от друг наш колос в поезията, Христо Смирненски…

Първият български филм за кино с 4К и HDR качество

Лятото на 1978-а е, в завода „Кремиковци“ тече поредният тегав работен ден на група затворници с тежки присъди – убийци, изнасилвачи, педофили, абсолютната утайка на обществото. В една от машините в цеха обаче един от тях, Сатъра, гигантски братоубиец (съвсем буквално при това – заколил е със сатър брат си и баща си в кюстендилския край) открива нещо, чието място не е там… Птица! Бял гълъб, който ще умре, ако Сатъра пусне машината. И той отказва да го направи. Да, този убиец не може и не желае да причини смъртта на това „пиле“, както му казва – и сякаш животът на хвъркатото се превръща в искряща метафора за свободата, за човешкия полет над всичко пошло и зло, за Спасението.

Групата затворници решават да освободят и спасят „пилето“ от машината, но в крайна сметка то спасява тях… И събужда остатъците от човещина и милосърдие в душите им. Да, понякога наистина не е ясно кой кого спасява в този оплетен живот.

Неочакваният порив на милосърдие кара затворниците да се барикадират в цеха и да вземат заложници – мечтата за изкупление замъглява здравия разум! Следват насилие, смърт, изповеди, мъжки сълзи, инфарктни сцени, в които човешкото ту приижда като мощна вълна, ту се скрива в черупката си, а съвестта на всички е тествана всяка една минута.

„В сърцето на машината“, вече стана ясно, е заснет по възможно най-модерния стандарт на филмови гиганти като „Нетфликс“. Той е и първият български филм за кино с 4К и HDR качество – изображенията са максимално реалистични и контрастни, без загуба на фините детайли. В най-груб превод това просто означава, че нищо няма да ви подразни в качеството на филма и картината ще ви изглежда някак “западняшки“.

Актьорски състав

Но огромната сила на този филм, след разтърсващата история, е актьорският му състав. Истината е, че всички играят, сякаш от това буквално зависи животът им. Александър Сано, Юлиан Вергов, Христо Петков, Христо Шопов, Ивайло Христов, Владимир Зомбори, Башар Рахал, Стоян Дойчев и македонският актьор Игор Ангелов в ролята на Сатъра са наистина във вихъра си и само мога да си представя колективната енергия, която със сигурност е царяла на снимачната площадка!

Е, македонският акцент на Игор Ангелов, когото публиката познава добре от сериала „Преспав“, е леко дразнещ и няма как да бъде прикрит съвсем, но съм склонна да му простя този „грях“ на фона на чутовното му изпълнение.

Оператор на филма е Андрей Андреев, а композитор – Виктор Стоянов, работил с екипа на самия Ханс Цимер. Продуценти са Александър Пенев и Мартин Макариев.

Ако трябваше да използвам само едно прилагателно за този филм, то щях да го нарека „задължителен“.

Да, „В сърцето на машината“ няма мащабите и сюблимното майсторство свише на икони от жанра като „Изкуплението Шоушенк“, но е много, много добро българско кино.

КАКВО МИСЛИШ?

4 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

дънки

Как да съчетавате дънки тази пролет

Супа от царевица

Крем супа от царевица