Божидара Живкова
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!
(Христо Ботев)
Днес е ден, в който отдаваме почит на хората, помогнали на народа ни да се събуди от мрака и незнанието. 1 ноевмри е дата, на която си спомняме за делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете славното ни минало и духовните ценности на нацията. С родоюбивите си дела и безстрашните си подвизи те са заслужили да бъдат наречени народни будители.
Светите братя Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Петър Берон, Христо Ботев, Васил Левски, Захари Стоянов, Иван Вазов, Петко Славейков, Неофит Рилски, Петър Берон, Любен Каравелов са сред имената на най-почитаните народни будители. Всички те са допринесли за запазване на българското самосъзнание и духовно минало.
Тяхната любов към отечеството е достойна за уважение. Народните будители са светъл пример за нас. В най-трудните времена за народа ни, те са пожертвали всичко в името на това да запазят българското, да предават знание и духовна стабилност.
Будителите от времето на едно дълго владичество не са никак малко, но днес също има хора, които заслужават почит. Това са съвременните будители, които ни показват колко е важно да продължаваме да се учим и ни дават светъл пример със своите дела.
Те са нашите учители, обществени фигури в сферата на образованието и науката, които се борят за различни каузи, нашите съвременни писатели, журналисти и хора с каузи. Те са живите будители, от които имаме нужда!
Нека да си припомним едни от най-знаменитите имена на будители в нашата история:
Паисий Хилендарски носи славата на пръв будител с неговата „История Славянобългарска“.
Негов пръв последовател е Софроний Врачански, който в трудни времена започва да пише книги за просвета и работи усърдно за освобождението. Той прави и първия препис на „История Славянобългарска“.
Първото българско светско училище е създадено с помощта на Васил Априлов в Габрово. Той дарява средства за построяването му и то е било наречено на негово име – „Априловска гимназия“.
Човекът, придал европейски облик на българското образование, е Петър Берон, който с неговия „Рибен буквар“ въвежда нов начин на преподаване.
Неофит Рилски работи усърдно върху идеята за превръщане на българското образование в светско.
Отдадеността към отечеството и саможертвата в името на свободата на родината е делото, с което ще запомним Васил Левски.
Поетът и революционер Христо Ботев оставя след себе си велики стихотворения – „Майце си“, „На моето първо либе“, „Към брата си“, „Обесването на Васил Левски“, „Хаджи Димитър“ и много други. Творчеството му дава нов облик в развитието на българската литература. Той също жертва живота си в името на свободата.
Добри Чинтулов е автор на някои от най-обичаните български песни – „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти, любов народна?“.
Български поет, писател, драматург и народен будител – Иван Вазов. Творчеството му е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България.
Българският поет, писател, журналист и етнограф Любен Каравелов допринася много за развитието на българската литература по време на Възраждането.
