Катерина Хапсали
Всички имаме забележителни истории с водка. Е, поне тези от нас, които са 18+ и не са прекарали дните си, затворени в ашрам. Моят най-ярък спомен е как навърших 21 години в Щатите (което там ме правеше вече пълнолетна), а съквартирантите ми бяха спретнали купон-изненада с много пуканки, чипс, торта и… бутилка „Столичная“. До онзи момент в живота ми бях пробвала само бира, ако не броим задължителното шампанско за Новата година, което в България по времето на соца се казваше „Искра“.
Факт е, че асоциациите с една страна далеч не се изчерпват само с нейната култура и история, а с вкусове, аромати, спомени. И ако за някои от нас първата асоциация с Русия ще бъде някоя книга на Толстой или Достоевски, примерно, за други светкавичната препратка ще бъде към прословутата руска водка, руския хайвер, руската салата (която всъщност е френската салата „Оливие“, но това е отделна тема), руските пелмени или сельодката…
Афективната памет, която складира усещанията в нас, е един от най-мощните механизми в човешкото същество и в това, разбира се, няма нищо лошо. Проблемът е, когато трябва да я преподреждаме под напора на актуалните събития. И е някак тъжно да зачеркваме някои от емоционалните емблеми на дадена нация.
Не че светът няма да преживее без руската водка или хайвера им – човек реално може без почти всичко, а това дори не са стоки от първа необходимост, по-скоро влизат в графата „luxury goods”. Но всеки път, когато зачеркнем нещо от сантименталния мизансцен на живота ни, остава някаква празнота. И бих се чувствала по абсолютно същия начин, ако идеше реч за италианското еспресо, френското шампанско, турската халва или индийските ароматни пръчици. Животът е истински пълен и красив само в своето многообразие.
Зрелищният бойкот на най-руската напитка
А руската инвазия в Украйна е нещо ужасяващо, разбира се. На този фон, както и в контекста на сериозните икономически санкции, наложени на родината на Путин, акциите с водката са дори забавни! Признавам, искрено се смях на някои клипчета, в които собственици на заведения от цялото земно кълбо изливат показно и демонстративно наличните запаси от руска водка пред заведенията си.
Светът осъжда публично деянията на Путин, а бойкотът на най-руската напитка е и възможно най-първосигналният, зрелищен начин, по който обикновените хора могат тутакси да изразят възмущението си. Истината е, че в много държави руските стоки вече директно се свалят от щандовете, а в Лас Вегас (място, което все пак живо се интересува от парите!) акцията тече по малко по-различен начин: в някои барове клиентите могат да си закупят цяла бутилка „Руски стандарт“, примерно, на цена от 300 до 500 долара, но с една-единствена цел: да я излеят пред заведението! Консумацията не се разрешава, а парите, получени за бутилката, директно отиват във фонд за подпомагане на украински бежанци. Хитро, нали?
Не знам дали се сещам дори за една от холивудските роли на някогашния американски президент Роналд Рейгън, но със сигурност си спомням как бе нарекъл някогашния СССР – The Evil Empire. Или „Империята на злото“. И явно това негово определение също е останало в афективната памет на американския народ, пък и на човечеството, защото сега провокира наистина първосигнални актове на дистанциране от всичко руско…
Признавам, че години наред не бях чела нищо за губернатора на Охайо (щата, в който съм учила) Майк Деуайн, но сега името му веднага привлече вниманието ми в списъка на републикански губернатори, спрели продажбата на руска водка. Мога, разбира се, да си представя и възмущението на някои редовни посетители в баровете на High Street, Кълъмбъс.
Най-популярната експортна руска стока просто изчезва от магазините в Европа, САЩ и Австралия, а бойкотът няма признаци да намалее! Нека припомня, все пак, че това не е първият път, в който водката става действащо лице в новините. През 2014-а година украинци от флаш моб срещу присъединяването на Крим към Русия изляха десетина бутилки руска водка директно в канализацията пред обективите на медиите, призовавайки сънародниците си да не купуват тази стока, защото така подкрепят окупаторите.
А няколко месеца по-рано американски активисти за правата на гей общността вече бяха излели доста бутилки водка по улиците на Ню Йорк, в знак на протест срещу евентуални закони против хомосексуализма в Русия. Тогава някои собственици на гей барове също прекратиха за кратко продажбата на руска водка.
Сегашната реакция обаче е далеч по-мащабна и сериозна – все пак, поводът е наистина чудовищен. А аз не спирам да се питам в какъв точно свят ще осъмнем всички ние, когато лудницата стихне… И не, хайверът и водката не са проблемът.
