in

„Бившият ми и други проклятия“ – никога не смесвай водката с магия

Остроумен, нестандартен и секси, „Бившият ми и други проклятия“ е горещ романс за вторите шансове, семейството и любовта, в който бълбукат страст, хумор, забавни обрати и малко вълшебство.

Никога не смесвай водката с магия

Всеки начинаещ магьосник знае това неписано, но жизненоважно правило на занаята. И все пак, когато си деветнадесетгодишна вещица с току-що разбито от глупавото ти бивше гадже сърце, програмата за възстановяване включва гореща вана, сълзлива музика, много алкохол. И едно безобидно проклятие, разбира се.

Да, Виви знае, че дори и на шега, човек не трябва да си играе с проклятията. И да, тя е чувала всички онези истории за ужасните неща, които подобна магия може да причини. Но все пак става въпрос за Рис Пенхалоу. Безбожно красивият вещер от Уелс, който превзе сърцето ѝ, само за да я зареже в края на лятото и да се върне обратно на Острова, защото баща му го е сгодил за млада вещица от „подходящо британско семейство“.

Затова, когато братовчедка ѝ Гуин на шега проклина Рис, Виви изобщо не възразява. Най-малкото, което идиот като него заслужава е да му опада косата… или пък случайно да започне да има проблеми в леглото. Не, че проклятието ще има ефект. Все пак къде се е чуло и видяло магия, направена със свещ с аромат на дива орхидея наистина  да сработи?

Е, за всичко си има пръв път…

Девет години по-късно Виви отдавна вече е продължила с живота си, когато Рис се завръща в Грейвс Глен, за да извърши специален магически ритуал на есенния фестивал и да зареди лей линиите на малкото американско градче. За нейно нещастие – все още с безупречната си прическа и все така дразнещо красив.

След поредица от катастрофални събития обаче, Виви осъзнава, че „безобидното“ ѝ проклятие се е стоварило с всички сили върху главата… и други части от тялото на Рис. А заедно с него и върху целия град.

Оживели играчки, вбесен дух и говореща котка са само някои от нещата, с които двамата ще трябва да се справят, за да избавят Рис от лошия му късмет и да спасят града от унищожение преди да е станало твърде късно. А някъде по пътя ще трябва и да застанат лице в лице с чувствата си, които съвсем не са изчезнали с годините.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Крем супа от сьомга

Супа от сьомга „Лохикейто“

Бермудския триъгълник

12 много интересни факта за Бермудския триъгълник