in

Аманда Стерс: Човек се заблуждава, представяйки си какъв ще бъде животът

Аманда Стерс

Аманда Стерс е псевдоним на Аманда Кефелек-Маруани – френска писателка, драматург, сценарист и режисьор. Родена е през 1978 г. в Париж. Автор е на повече от десет романа, преведени на 14 езика, сред които „Моето място на снимката“, „Мадлен“, „Остатъкът от нашия живот“, театрални пиеси, творби за деца. Адаптира за голям екран и режисира няколко от романите си, сред които „Ще ти липсвам“ (2009), „Светите земи“ (2017) и „Обещания“ (2021). Първата й пиеса „Русият стар евреин“ днес се изучава в Харвардския университет. Живее в Лос Анджелис с двете си деца от актьора Патрик Брюел.

Аманда Стерс беше един от членовете на журито на Международния литературен и кинофестивал „Синелибри“ в София миналия месец.

„Обещания“ е равносметка на един привидно пълноценен живот, но изцяло белязан от раздвоение между две родини, два езика, две имена и две същности на героя, които той не успява да съвмести и примири. Животът му е обречен на разочарования и угризения, прекалено обсебен от утрешния ден, за да може да усети прелестта на днешния.

Може да бъдем отново тези, които сме били. Това твърди един от героите в „Обещания“?

Това е филм за обещанията, които правим и съжалението, че не сме могли да ги осъществим. Филмът изцяло е посветен на раздвоението, на двойствеността. Изрязах много от книгата. При създаването на филм по роман има много работа, в която предаваш собствената си творба. Но филмът е многопластов на друго ниво.

Прекалено ли сме обсебени от утрешния ден, за да можем да усетим прелестта на днешния?

Човек постоянно се заблуждава, представяйки си какъв ще бъде животът. Затова трябва да използва всяка възможност, да сграбчва всеки шанс, без да мисли толкова. Като че ли хората днес се делим на такива, които гледат в бъдещето и на такива, които са в плен на меланхолията и носталгията. Всеки принадлежи към една от тези две групи.

Книгата ви е написана от гледната точка на мъж. Различни ли са мъжете от жените, когато говорим за чувства?

Има различни видове емоционалност при хората, но това не зависи от техния пол. В крайна сметка един успешен живот е успешен и заради нереализирани обещания. Отклонението ни превръща в истински човеци. Това, което ме интересува, когато пиша или когато режисирам, е какво пречи на човек да живее.

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

„Перфектни непознати“ – могат ли да бъдат тайните гаранти за щастие

Астрид Линдгрен

Астрид Линдгрен – живот с трудности и богато въображение