Нина Александрова
Животът на легендарната Едит Пиаф е наситен със събития, колкото за стотици животи. Расте в голяма бедност, но става прочута по целия свят. Пее и прави хората щастливи, обичани, участва в Съпротивата, спъва се, пада и отново се издига, възражда. Сред страдания и триумфи! Всичко в най-големи подробности е разказано от доверената й Симон Берто в биографична книга за певицата.
Тя е родена през 1915 г. в Париж, дъщеря е на актриса и акробат. Изоставена е, когато е още на 2 годинки, а грижите за нея поема баба й в публичен дом, където детето се научава от малко да пие вино. Именно заради последното Едит започва да губи зрението си и баба й я завежда да се помолят заедно на светицата на Лисю и тя се оправя.
На 15-годишна възраст Пиаф вече е независима и печели пари, като пее на улицата. Тя е там именно със Симон Берто, двете са като сестри. Две години по-късно – на 17, Едит става майка, но губи дъщеря си. Двете се разболяват от менингит – само едната оцелява. През 1935 г. Пиаф е поканена да пее от улицата в кабарето Gernice на „Шанз Елизе“ от Луис Леплет. Той учи певицата как да се държи на сцената, помога й да избере сценично име. Едит Пиаф веднага покорява публиката, а само година по-късно участва на голям концерт в цирка „Медано“, а след това и по радиото. Реймънд Асо става неин ментор. Именно той й помага да излезе от бедните квартали, учи я на етикет и умения да се облича, създава стила на Пиаф.
По време на Втората световна война Едит изнася концерти пред сънародници, военнопленници, доставя тайно документи, вещи и храни, помага им да избягат. След войната тя открива и помага за развитието на кариерата на много мъже. Сред тях са Ив Монтан, Еди Константин, Шарл Азнавур. След смъртта на любимия си мъж, боксьорът Марсел Сердан, в самолетна катастрофа, тя започва да взима морфин. Той я съпътства до края на живота й.
През 1962 г. тя пее от Айфеловата кула и цял Париж я слуша. Година по-късно – през октомври 1963 г., 6 месеца след последния концерт, на 48-годишна възраст, умира. Погребана е в гробището Пер Лашез в Париж. Благодарение на своя ярък глас и невероятен талант, тази малка жена успя да проникне във висшите етажи на френския елит и да промени завинаги, както живота на обикновените парижани, така и концепцията за френската вокална школа.
Семейство
Едит Пиаф никога не се омъжва за голямата си любов – боксьора Марсел Сердан. Почти през целия си живот е придружавана от Симон Берто, както и от многобройни любовници, много от които тя прави прочути, но не след дълго ги изоставя. Напуска ги заради страха те да не я напуснат, да бъде изоставена – така, както се е случило, когато е била малка. „Трябва да напуснеш мъжа преди той да го направи“, казва често Едит на Симон.
През 1983 г. животът на Сердан и Пиаф е претворен на кино-лента от режисьора Клод Лелуш. Във филлма “Едит и Марсел”, ролята на боксьора се изпълнява от сина му. През 2007 г. излиза биографичният филм за Пиаф, “Животът в розово”, в който ролите на двамата влюбени се изпълняват от Марион Котияр и Жан-Пиер Мартен. Едит Пиаф споделя през времето: „Без любов сме нищо, а аз умирам от любов по петстотин пъти на вечер“. За нея няма застроховка срещу любовен пожар, за нея се плаща с горчиви сълзи. На певицата принадлежат думите: „Когато любовта охладнява, нужно е или да се разгори, или да се изхвърли. Това не е такъв продукт, който може да се съхранява на прохладно място“.
През 1962 г. Пиаф е диагностицирана с рак на черния дроб. Омъжва се за Тео Сарапо, който се грижи за нея до последно и на когото тя остава много дългове. Погребението на Пиаф е под формата на масов траур за певицата. Църквата отказа да отслужи нейната литургия заради бурния й начин на живот. Пиаф е погребана от десетки хиляди парижани, а гробът й, където лежат баща й и тя, се превръща в място за поклонение на няколко поколения парижани. Тео също е погребан там, след като умира в автомобилна катастрофа седем години по-късно.
