Ролята на жената в обществото и семейството се променя непрестанно. Ако сравним отношението към женския пол преди 50 или 100 години и в наши дни, ще намерим много разлики и промяна в положителна насока. Жените се борят за равенство от десетилетия и малко по малко постигат сериозен напредък. Мястото на жената в обществото и в семейството зависи от различни фактори и се променя, но какво място има женската фигура в различните религии? В религиозен план нещата не се променят толкова лесно, тъй като става въпрос за вярвания и разбирания.
Християнството
В основата на християнството се корени идеята, че мъжете и жените са духовно равни и че тяхното равенство трябва да се изразява и в живота, и в църквата. Има обаче и аспекти от християнството, според които жената трябва да бъде с ограничена свобода. Според Библията, жените трябва да са покорни в много отношения. От тях се иска да бъдат покорни на съпрузите си, на Бог, на своята общност и на църквата. Според основните разбирания на християнството, жената е второстепенна, а мъжът е главата на семейството и домакинството.
Тези твърдения донякъде влизат в конфлит с основната идея на тази религия, че мъжете и жените са равни. Образът на жената в християнската религия е важен, но проследявайки историята, винаги има тази нотка, намекваща, че жената винаги е след мъжа. Дори ако вземем предвид Адам и Ева, жената е създадена от реброто на мъжа и се появява на Земята втора.
Относно църквата, лидерските роли обикновено са на мъже. Длъжности като папа, патриарх, епископ винаги се заемат от мъже, а в източноправословните църкви, само мъже могат да служат като свещеници. Жените могат да бъдат ръкоположени духовници и да служат като монахини и игумени.
Все пак, в християнската религия има много жени на почит и образът на жената не е подценяван. Например образът на Дева Мария е най-святият както за православните християни, така и за католиците, което малко противоречи на твърденията в Библията.
В християнските държави, в наши дни, може да се каже, че мъжете и жените са равни и жените по никакъв начин не са подценявани. В повечето общества и в повечето семейства, жената има абсолютно всички права, които има и мъжа. При мюслюлманите например, това съвсем не е така. Там жената категорично има по-малко права от мъжа.
Ислямът
Ислямът е религия, основана в началото на седми век от пророка Мохамед. Идеята за добър живот за мюсюлманин е дефинирана в свещения текст на исляма, Корана, както и в хадисите- устни предания за пророка Мохамед.
Още от възникването на исляма, основният принцип на тази религия е: мъжете господстват, а жените трябва да бъдат покорни. Това се дължи и на културните норми на епохата, в която възниква исляма. Преди ислямът да стане толкова разпространен, хората от Близкия Изток живеели в домакинства, в които жените се смятали за собственост на мъжете и били предназначени само за изпълнение на домакински задачи и раждане на деца.
Има един аспект от исляма, в който мъжете и жените са равни. Смята се, че жените и мъжете са равни в способността си да изпълняват желанията на Аллах.
Едно от най-големите доказателства за подценяването на жените в мюсюлманският свят е фактът, че един мъж може да има 4 съпруги, а някои по-високопоставени мъже могат да имат и повече. Жената обаче трябва да бъде вярна на мъжа си. Изневярата е един от най-големите грехове според Корана, и има някои страни, в които жените, изневерили на мъжете си, биват брутално екзекутирани.
Що се отнася до мъжете, те могат да имат няколко съпруги и стига да им осигуряват нормален живот, всичко е наред. Жените обаче не бива и да си помислят за друг мъж, а основната им мисия в живота е да раждат и отглеждат деца и да се грижат за домакинството.
Още от малки момичета, те знаят, че трябва да станат нечии съпруги и това е основната цел в живота им. Правото на избор на бъдещ съпруг също не им се полага. Обикновено мъжът си избира съпругите, а родителите дават момичето. Жената няма право на глас.
Мюсюлманите трябва да следват 5-те стълба на исляма: да се молят 5 пъти на ден, да постят през месеца Рамазан, да правят поклонение в Мека, да даряват за благотворителност и да приемат Аллах като единствения Бог.
Дори в тези 5 строги правила на исляма, жените са пренебрегвани. Жените нямат право да се молят на публични места. Също така не им е позволено да се молят по време на менструация, тъй като се счита, че не са чисти.
В исляма има много строги правила и относно начина на обличане на жените. Те следва да бъдат забулени, тоест да са покрити определни части от тялото им. Няма универсално правило за това кои части от тялото могат да се виждат и кои не. Първоначално, според Корана, било позволено само очите на жената да се виждат и всичко останало да бъде покрито. Малко по малко жените започват да се разбулват. В наши дни, забулването е в зависимост от района. Има страни, в които жените все още носят хиджаби, които показват само и единствено очите им. На други места пък лицето и ръцете до китките могат да бъдат на показ. Идеята на цялото нещо със забулването е жената да не съблазнява мъжете.
Има специална общност, наречена умма, която очертава мястото на жената- възможностите за образование, за работа, правата на наследство, всички въпроси, свързани с брака и развода, права на собственост, начин на обличане, домашни задължения, възраст за сключване на брак и много други.
Абсолютно целияt живот на жените в мюсюлманските страни е предначертан и определен от ясни правила.