Ленард Коен – съвременният рицар с доспехи от Чехов

Той е елегантно облечен. Поет с китара. Остава завинаги различен, с онази вродена тъга, присъща за героите на Чехов. Съвременен рицар с леко дрезгав глас. Талантлив до безумие. Поставил много въпроси във времето и пространството, а отговорите са скрити в биографичната книга „Ленард Коен – един необикновен живот“.

До 30 години пее между другото, издържа се с писане, а съвременниците му го сравняват с Джеймс Джойс, има награди, популярен е не само в родната Канада, но и във Великобритания и Америка. Коен идва от заможно семейство на евреи. Губи баща си – ветеран от войната и наследник на поколения равини, когато е едва на 8 години. Оттогава го съпътства депресията периодично. Вероятно заслуга за това има и меланхоличната му майка Маша, избягала от Литва на 22 г. През целия си живот Ленард търси смирението – в религии, пробва да е дзен, търси спасение от личните разпади – любовни, творчески, емоционални….Разплита възлите.

В живота му има много срутвания, но и израствания – част от всяка човешка еволюция. Неслучайно част от първите му концерти са изнасяни в психиатрични клиники. Затова не е изненада за никой, когато по-късно се мести да живее в манастир. Но и това не го спасява от депресията, алкохола, хапчетата и други патерици, съпътстващи твореца през годините.

Първият му учител е уличен музикант. Мести се на гръцки остров. Издържа всичките си жени.

Любовта му към музиката идва от майката, с която има много емоционална и силна връзка. Маша постоянно пеела вкъщи. Коен обича фламенко, джаз, улична музика. Оттам идва първият му учител по китара. Ленард дори спира да свири за период от време, когато разбира, че той се е самоубил.

По-късно Коен се мести на остров Хидра в Гърция, където среща Мариане Илен, красива норвежка, която живеела там заедно със съпруга си, писателя Аксел Дженсън, и сина им. Не било любов от пръв поглед, но продължило почти десет години, а след това по някакъв начин и цял живот. До смъртта си Ленард се грижи и финансово не само за Мариане, но и за сина й. За всички тях Хидра остава изгубеният рай, в който имаш цялото време на света, за да не правиш нищо. Ленард Коен обаче твърди, че тъкмо по време на престоя си там се научава на дисциплина. Всяка сутрин става в 6 и пише по минимум 3 страници. Островът бил на мода сред артистите от бийт поколението. Ленард наел малка къща за 14 долара на месец. После я купил на смешна цена. По онова време животът на остров Хидра не бил никак лесен – имали ток само по един час сутрин и вечер, тоалетните били външни и често имали проблеми дори с осигуряването на питейна вода. Въпреки това мястото било хипнотизиращо, романтично, освобождаващо, зареждащо, магично.

След 10 години на острова обаче Коен се връща в Монреал. Отначало било ад, не можел да свикне. Въртял се в кръг на наркотици, самота, алкохол… След това среща Сюзън, дори обикаля кофите за боклук, намира парцали и ги прекроява в прекрасни дрехи за нея и дъщеря й, реставрира и стари мебели. На Сюзън посвещава стихотворение и песен, която се превръща в абсолютен хит и променя живота на Ленард за една нощ.

След време следва още една жена на име Сюзън, която му ражда две деца – син Адам и дъщеря Лорка. С нито една от любовите си Ленард не сключва брак. Славата му е във възход, но депресиите му се задълбочават, има периоди, в които не става с дни от леглото. Това е и причината да отиде в будистки манастир за 6 месеца. Там среща 96-годишния японец Роши, който става негов учител и наставник. Негов изцелител.

Ограбват го с 5 милиона, остава почти без средства

Животът на Коен е като домино, пълно със знаци на светлина и тъмнина, ваещи дух и материя. Удря го и още нещо, което не го сломява като човек и артист, а именно – кражбата от страна на неговата доверена мениджърка в размер на 5 милиона долара. На 70 години той е окраден, остава с минимални за една звезда средства. Но въпреки това е спокоен, казва, че се храни редовно, има покрив над главата, децата му са самостоятелни. Постепенно Коен си стъпва на краката и след турнето през 2008-2009 г. възстановява всички загуби.

Когато превръща буквите в ноти. Когато вае светове 

„В манастира ме излекуваха най-вече от илюзията, че съм болен, а освен това ме научиха да приемам провала. Провалих се изцяло като будистки монах и това беше толкова лечебно!“, казва Коен. Всичките му албуми са сребърни, златни и платинени. Умира тихо и в мир, докато спи. В едно от последните си интервюта споделя, че най-щастлив се е чувствал в онези години през 90-те, когато дъщеря му Лорка се пренася да живее при него заедно с любимите си кучета. Вече нямал нужда от битки и вдъхновения, нямал нужда от успех и пари, нито от слава, нито от жени. В компанията на Лорка и кучетата нямал нужда от нищо. Просто живеел и бил щастлив. И за първи път не изпитвал страх, че щастието му може да отлети във всеки един момент…

Защото „навсякъде има пункнатини, през които навлиза светлината“. Нали?

За автора 

Авторът Антъни Ренълдс, е писател-биограф, с три книги за музиканти, като самият той е изкушен от поезията, има стихосбирка. Затова не е учудващо, че се захваща детайлно с Коен. Може би най-точното определение за работата на биографа е хроникьор на Коеновата личност с близо 50-годишна авторска история. Ренълдс напълно безпристрастно, което не е често срещано явление при писането на биографии, разглежда човека Коен и неговия път от еврейските корени, пренесени в Монреал, през писателството, оформянето му като поет, издаването на поезия и роман, стъпването на 30-годишна възраст в музикалния бизнес. Книгата черпи материал от десетки интервюта с делови партньори, издатели, приятели, страстни почитатели, продуценти, врагове и спътници. И, разбира се, от турнетата, които ни дават незабравим поглед върху света и създаването на емблематични песни, превърнали се в химни на човечеството като „Алилуя“.