Нина Александрова
В приятелска и вдъхновяваща среда Мартин Жерков вече от 6 години успява да представи невероятни истински примери за способността на мозъка да се адаптира. На своите обучения, които се провеждат в столичния културен център G8, той разглежда детайлно научните основи на тази гъвкавост и показва как могат да бъдат усвоени много ефективни техники за оптимизиране на ученето. Друга част от обученията му са фокусирани върху темата за формирането на емоциите и начините за подобряване на емоционалната интелигентност, разглеждайки също научно доказана информация. Чрез завладяващи визуални и слухови илюзии става ясно как мозъкът формира нашето възприятие и как може да бъде подведен в определени ситуации. Освен че има своя фирма, която организира обучения, всеки месец Мартин дарява по 4 часа от времето си чрез водене на обучения за личностно и професионално усъвършенстване, базирани на научните открития в психологията и неврологията. „Вярвам, че едно общество се познава по отношението си към нуждаещите се. Стремя се да бъда полезен и съм убеден, че образованието е в основата на всяка развита държава“, казва той. Какво още, четете по-долу.
От гущери ли произхожда нашият мозък?
Триединният мозък е теория, предложена от невролога Пол Маклийн. Той обяснява еволюционното развитие на човешкия мозък в три основни слоя. Рептилен мозък (гущеров мозък) – най-древната част, отговаряща за основни инстинкти и автоматични функции като дишане, сърдечен ритъм и основни двигателни реакции. Лимбична система – средният слой, който се е развил при бозайниците, управлява емоциите, паметта и социалното поведение. Неокортекс – най-новият и най-развит слой, характерен за човека и висшите бозайници. Отговаря за логиката, планирането, езика и съзнателното мислене. Въпреки множеството доказателства, трупани с десетилетия, този мит продължава да съществува в популярната психология. Анализ на над 6000 проучвания показва, че едни и същи мозъчни мрежи отговарят както за мисленето, така и за емоциите. Няма отделен център за емоции и друг за мислене – и двете се осъществяват по сходен начин. Всички гръбначни животни имат сходен мозъчен план, а генетичните изследвания показват, че мозъкът не е еволюирал на отделни слоеве, което означава, че кортексът не е нова структура, специфична само за човека.
Хората не са еволюирали от гущери.
Вие водите обучения и на лидери на екипи. Кои са най-често срещаните предизвикателства в работна среда?
Екипни лидери се създават от хора, които са добри изпълнители. Важно е и самата организация да има добра лидерска програма, така че да покаже какви умения се изискват – мотивация, ясно делигиране на задачи, емоционална интелигентност, даването на обратна връзка. Ако не са налице тези условия, се създават условия за прегрявания.
Към кои ваши обучения има най-голям интерес?
Към „Илюзия на сетивата“ и как възприемаме реалността. Голям интерест има и към темата за емоционалната интелигентност.
Какво най-често ви питат хората?
За тревожността, за ниското самочувствие, теми, свързани генерално с напрежението и забързания начин на живот.
Какво ви питат за щастието?
Искат да знаят как да бъдат по-щастливи. Но щастието е дългосрочно. Има практики за благодарност. Една от тях, която е много афективна, е да си представим ситуация, в която някой друг е бил много благодарен към нас. Практикуването на възхищение на малките неща също е добър вариант, защото забързани в ежедневието, пропускаме много.
Питат ли ви за очакванията?
Да. Очакванията могат да повлияят на това, което виждаме, на възприятията ни, които са баланс между очакванията на мозъка и реалността реалност, тези две неща се събират и се получава нашата реалност. Когато очакваме нещо, има вероятност да пропуснем реалността, вместо нея да създадем халюцинация.
Можем ли да разчитаме емоциите на другите?
Митът за универсалните емоционални изражения предполага, че всички хора по света изразяват основни емоции като щастие, тъга, гняв и страх по един и същ начин чрез определени лицеви изражения, които са вродени. Анализ на стотици проучвания показва, че това не е така. Хората се мръщят само в 35% от случаите, когато са ядосани, а често се мръщят и по други причини, като например при концентрация. Усмивката се появява само в 20% от времето, когато хората са щастливи, и се използва в много различни ситуации. Тези проценти са сходни за всички изражения, смятани за типични за конкретни емоции. Усмивката не е сигурен знак за щастие, както и намръщването не винаги означава гняв. Никой не може да чете емоциите на другите – всичко, което можем да правим, е да предполагаме въз основа на личния си опит и конкретната ситуация.
Разкажете ни повече за т.нар. ненасилствена комуникация?
Много голяма част от начините, по които комуникираме заемат обвиненията и лепенето на етикети. Моделът на ненасилствената комуникация цели да наблюдаваме хората без оценка.
Не е ли трудно?
Много е трудно. За казване е лесно, но е изключително трудно постижимо. Това обаче е първата стъпка в правилната посока – трябва да наблюдаваме ситуацията такава, каквато е, все едно сме камера. По този начин ще изразяваме по-добре нашите нужди и няма да обиждаме другите, защото обидите, които отправяме към околните, често са сигнал за нарушени потребности в нас самите. Критиката е молба за помощ, която не е изразяваме правилно, а лепим етикети. И тук идват конфликтите.
Какво е афективен реализъм?
Д-р Лиза Фелдман Барет е сред топ 0,1% от най-цитираните учени в света заради революционните си изследвания в областта на психологията и неврологията. Тя популяризира термина афективен реализъм – идеята, че чувствата участват в изграждането на нашето преживяване на света. Те не само влияят на преценките ни за това, което виждаме, но и променят самото съдържание на възприятието. Според изследванията, когато хората са в позитивно настроение, те виждат неутрални лица като по-усмихнати, а когато са в негативно настроение, същите лица им изглеждат по-намръщени. В други изследвания се установява, че уморените хора виждат хълмовете като по-стръмни, отколкото са в действителност. Eмоциите възникват от възприятието на физическите промени в тялото. Първо настъпва ускорен пулс, защото сме видели мечка, а едва след това идва осъзнаването и преживяването на страха. Тази идея, известна като теорията на Джеймс-Ланге, е основополагаща за съвременното разбиране на връзката между тяло и емоции.
Продължение на интервюто очаквайте утре, а повече информация може да намерите – ТУК.
