Нина Александрова
Биографичната драма „Мария Монтесори: Новата жена“ разказва историята на прочутата италианка преди тя да стане такава, каквато днес я познава светът. Филмът е дебютен пълнометражен на френската режисьорка и сценаристка Леа Тодоров с български корени – баща й е Цветан Тодоров, един от най-значимите умове на ХХ век. Впечатляващата биографична драма е посветена на световноизвестната педагожка Мария Монтесори – първата жена с медицинско образование в Италия, и нейната лична борба, продуктувана от принудата да отглежда тайно собственото си дете.
Сюжетът
1900 година. Лили д’Аленжи, изиграна от Лейла Бахти, е парижка кокотка на върха на славата си, бяга от Париж, за да скрие умственото увреждане на своята дъщеря. Когато пристига в Рим, животът й се преобръща след срещата с харизматична жена лекар на име Мария Монтесори, която е разработила хуманен метод за обучение на деца с физически и умствени дефицити. Оказва се, че жената, която иска публично да олицетворява la nouvelle femme, т.е. една модерна и еманципирана жена, за целта трябва да плати висока цена – тайно, извънбрачно майчинство. Скоро Мария ще трябва да избере между детето и призванието си, а Лили да приеме съдбата си на майка на дете с дефицит.
Биографична справка
Леа Тодоров е кинорежисьор и актриса с българо-френски произход, дъщеря на световноизвестния Цветан Тодоров – философ, литературовед, историк, структуралист и културолог, и на канадско-френската преводачка и писателка Нанси Хюстън. Леа режисира документалните филми „Спасяване на човечеството през работно време“ (2012) и „Руска утопия“ (2015). Участва в биографичната драма „Спомен за болката“ (2017), адаптация по романа на Маргьорит Дюрас.
Леа Тодоров
Тайната съставка на педагогиката на Монтесори е любовта. До този извод достига Леа Тодоров, проучвайки материали за филма. Педагогика й, която е валидна и днес, говори за чувствата и усещанията на децата, а любовта е основен принцип. Именно това определя избора и на актриса, която да изиграе Монтесори. Леа се спира на звездата в съвременното италианско кино Жасмин Тринка.
Няколко години Леа Тодоров проучва Мария Монтесори, отнема й много време, за да реши коя част от живота й искам да разкажа. Избира в центъра на филма да е тежкият избор, който тя прави по отношение на собственото си дете. „Освен това, ми се стори интересно, че в този период от живота си тя все още не е създала метода за деца със специални нужди. Ще го направи през 1907-а, а филмът ми е ситуиран в 1900 година“, разказва Леа Тодоров. Тогава Мария Монтесори работи с деца, невронетипични, със затруднения в движенията. Филмът показва, че докато е работила с тях, е изградила принципите, върху които по-късно ще стъпи революцията в образованието. „В това се крие и посланието, което филмът изпраща – винаги можем да научим много, ако се вгледаме в слабостите на едно общество. Това е и етапът, в който човек разбира как да направи нещо добро за другите“, споделя още режисьорката.
През 2018 г. Леа Тодоров идва в България, за да представи документалния филм „Революция в училище“, на който е съсценарист. Лентата е посветена на алтернативните модели на образованието между двете световни войни. По това време се ражда и идеята за „Мария Монтесори: Новата жена“. За нея е важно да се разказват истории за велики жени.
За да стане жената, която светът познава, Мария Монтесори трябва да се откаже от сина си за период от 10 години, през които не го вижда. С тежките избори, които прави, тя изпреварва времето си и изгражда нов образ на съвременната жена. Името й е свързано не само с алтернативните методи на преподаване, но и с идеята за равни права и задължения на жените, при които бракът и майчинството са въпрос на личен избор.
Актрисата Жасмин Тринка
„Бях гледала Жасмин Тринка в няколко филма и осъзнах, че тя е една от най-великите актриси, които съм виждала. Това предопредели избора ми, тя беше моята мечтана актриса, с която исках да работя. Бях изключително поласкана, когато прояви интерес към проекта ми“, признава Леа. Тринка придава много живот на нейната Мария Монтесори. Актрисата успява да осъществи много силна връзка с децата, които Тодоров заснема във филма си. Режисьорката дълбоко оценява това: „След репетициите Жасмин изчезваше някъде. После разбрахме, че всъщност е ходила да плаче, но винаги се връщаше с огромна усмивка. Бих казала, че беше посетена от духа на Мария Монтесори“.
След 10 години, в които не вижда сина си, Монтесори отново се грижи за него – взема го при себе си, когато той е на 14 г., по-късно двамата практикуват метода и той продължава нейното дело след смъртта й през 1952 г. Монтесори е номинирана за Нобелова награда за мир, а през 1988 г. с решение на ЮНЕСКО името й е включено в списъка на четиримата учители, които определят пътя на педагогическото мислене на ХХ век.
Специалните деца и любовта
Сценарият на филма е много емоционален – заради изборите, които Мария Монтесори прави или пък не прави. Друг важен и затрогващ елемент от филма са самите деца – децата със специални нужди. „Рядко ги забелязваме, но когато го направим – извъртаме поглед. С филма обаче имахме възможност да обърнем внимание на това как гледаме на тези деца и мисля, че точно това ще бъде като една движеща сила за зрителите, да погледнат навътре в себе си и да променят перспективата си по отношение на децата“, казва Леа Тодоров.
И допълва, че филмът поставя на фокус и темата за любовта чрез ученето и ученето чрез любов. Леа наблюдава това и в отношенията със своята дъщеря – начинът, по който я обича, е през това да я учи на знания и умения. Тук режисьорката прави и връзката с наследството на баща си, от когото е научила, че именно в любовта може да се роди познанието за света, тъй като тя самата ражда познание.
