Софи Вияр е псевдоним на успешна немска писателка, журналистка и политолог. През тази година българските читатели ще могат да се насладят и на третия й роман – „Мадмоазел Айфел и кулата на любовта“.
По време на едно пътуване до любимия й град Венеция, Софи Вияр посещава колекцията на Пеги Гугенхайм. Очарована от нея и от историята на известната колекционерка на изкуство, Вияр пише романа „Пеги Гугенхайм и мечтата за щастие“, който влиза в списъка с бестселъри на Spiegel. На голям успех се радва и следващата й книга – „Мадам Екзюпери и звездите на небето“, която вече е преведена на различни езици и публикувана в редица европейски страни. Ето какво споделя тя за идеята и пътя до създаването на „Мадмоазел Айфел и кулата на любовта“.
Какво е за вас Айфеловата кулата?
За днешните поколения Айфеловата кула е символът на Париж и притегателна точка за много хора от цял свят. Тя се е превърнала в кулата на любовта, където се правят и приемат милиони предложения за брак и се раздават милиарди целувки. Така Гюстав Айфел, инженерите му Кьохлин и Нугие, архитектът Совестър и личната му секретарка Клер са създали вълнуващо произведение на изкуството, пазено дълбоко в сърцата ни и в нашето колективно съзнание. Тя е място, което събужда мечти, окрилява мисли, дарява любов и обединява хората.
Как решихте да пишете за дъщерята на създателя на Айфеловата кула?
Защо дъщерята на строителя е една от трите восъчни фигури в някогашния личен салон на семейство Айфел на върха на кулата високо над покривите на Париж? Младата, елегантна дама с червеникаворуси къдрици, подаващи се изпод шапката, украсена с пера, с рокля с турнюри в цвят бордо и с обичайното за времето ветрило в ръка? Изглежда така, сякаш се е заслушала в оживения и задълбочен разговор на двамата знаменити мъже – Гюстав Айфел и Томас Едисън.
Защо са я поставили до тях? Каква е била нейната роля? С този въпрос започна моето пътуване в историята на изграждането на кулата и на семейство Айфел. Когато открих, че Клер е била лична секретарка на баща си, ми стана ясно, че е имала силно влияние върху него и сигурно е била тясно свързана с построяването на кулата и с делата на фирма „Айфел“.
Какви проучвания правихте докато подготвяхте романа?
Търсенето на информация обаче се оказа трудно: за издигането на самата кула, естествено, има безброй източници, затова пък почти нищо не може да се намери за личния живот на семейство Айфел, и по-специално на Клер. Клер не е публикувала мемоари или дневници. Докато е жива, малко се съобщава за нея. Затова за ориентир ми послужи най-вече прекрасният и богат албум, издаден наскоро от наш съвременник, потомък на Айфел, „Eifelü ber Eifel“ („Айфел за Айфел“). В него се откриват многобройни лични документи от семейния архив, които ми обрисуваха жива картина за живота на семейството и за колорита на времето.
Къде свършват фактите и започва фикцията в книгата?
В моята история реални събития и случки са неразривно свързани с измислицата. Действащите лица са възможно най-близки до реалността и са живели по това време в Париж. Но взаимоотношенията, в които ги поставям, не са доказани. Някои герои също са фиктивни, но са необходими за разказване на историята или за илюстриране на духа на времето.