Юли 1843 година, Канада. Тялото на Томас Киниър е открито в избата на дома му заедно с това на неговата прислужница и любовница Нанси Монтгомери, за която аутопсията по-късно показва, че е била бременна. На мястото обаче не са открити Грейс Маркс и Джеймс Макдермот – двамата прислужници в дома. За тази част от историята, описана в романа на Маргарет Атууд, „Наричаха я Грейс“, знаем със сигурност, че е истина. Останалата част от историята е обвита в мистерия. И именно тази неизвестност вдъхновява известната писателка да напише книгата си.
Награждаваната с „Букър“ авторка за първи път научава за Грейс Маркс още когато учи в Харвард, благодарение на книгата на Сузана Муди „Life in the Clearing“. В нея Муди описва срещата си с обвинената в убийство Маркс, а разказът й се запечатва в съзнанието на Атууд.
Дотолкова, че въпреки че написва много други истории след това, не спира да мисли за съдбата на Грейс Маркс и тайните, които тя крие. Така Маргарет Атууд създава „Наричаха я Грейс“ – в опит за отговор на всички въпроси и в опит да пренесе своето любопитство по темата към читателите си.
Каква е реалната история?
Когато откриват Грейс Маркс и Джеймс Макдермот, двамата са задържани веднага. Започнали работа в дома на убийството едва няколко седмици преди трагичния ден, те изглеждат като най-възможните извършители. Накрая обаче двамата обвиняват един друг за престъплението.
И Грейс, и Джеймс са родом ирландци, което по това време е достатъчен повод да бъдат приети за виновни. Същевременно обществото ги представя не само като партньори в престъплението, но и като любовници, макар и това да остава непотвърдено. Също както остават непотвърдени много други факти.
Делото по случая предизвиква голям интерес в Канада. Дотолкова, че са се появили опасения, че подът в съдебната зала няма да издържи товара на присъстващите. И въпреки това всички свидетели на делото разказват различни истории. Едни си спомнят високомерно държание от страна на Грейс Маркс, присъщо на виновна в убийство. Не са малко и тези, които споделят, че тя се е появила в дрехите на жертвата Нанси Монтгомери. Други присъстващи пък смятат Грейс за несъмнено невинна.
Неотречим обаче е фактът, че накрая на делото Джеймс Макдермот е екзекутиран, а Грейс Маркс получава по-лека присъда – доживотен затвор. Накрая тя прекарва 29 години в затвора, а след това бива помилвана.
Днес няма запазени сведения защо прислужницата е освободена по-рано. Нито какво се случва с нея след това. Но Маргарет Атууд ни разкрива едно възможно развитие на действието.
В романа всички реални факти са преплетени с художествената измислица толкова добре, че всеки читател ще повярва, че именно така са се развили събитията. Една от основните разлики с действителността е присъствието на д-р Саймън Джордан. Неговият образ е отражение на нарастващия по това време интерес към изследването на психиката и разстройствата на ума.
В книгата той е изпратен да се срещне с Грейс, която твърди, че не си спомня нищо за деня на двойното убийство. Въпреки това д-р Джордан е решен да открие истината за намесата й в престъплението.
В действителност наистина са съществували доктори, озадачени от историята на Маркс и които са поставили въпроса дали тя страда от психично разстройство. Интервютата с д-р Джордан в книгата вероятно са вдъхновени и от разпит, който днес се счита за един от последните писмени източници на информация за съдбата на Грейс.
В него тя е попитана близо 30 въпроса, но най-запомнящ се е 23-тият от тях. Той гласи: „Каква е основната причина за твоите страдания и каква е пряката причина за престъплението, заради което си изпратена в затвора“. Грейс отговаря многозначително: „Това, че бях наета в една и съща къща със злодей“.
Също като действителността книгата на Маргарет Атууд е изпълнена с мистерия. Дали Грейс Маркс е била съучастничка в убийството, дали е била негов инициатор, или е била не по-малко жертва от убитите?