Нина Александрова
Роден е през 1949 г. в Киото. Впоследствие семейството му се преселва в Кобе, където се пробужда интересът му към чуждестранната литература. Завършва успешно литературния факултет на токийския университет, а по-късно става съдържател на джазклуб в Шибоя. Като студент взема участие в антивоенното движение и се обявява срещу войната във Виетнам. Прекарва три години в Гърция и Италия, след което се установява в Принстаун и в продължение на четири години преподава в местния университет. През 1995 г., след земетресението в Кобе и атентата в токийското метро, решава да се върне в Япония.
Той е Харуки Мураками и в основата на успеха му лежи неговото безгранично въображение, което ни води в паралелни светове, кладенци, животи. Още първата му книга „Чуй как пее вятърът“ (1979) е отличена с престижна награда. Сам той признава, че е повлиян не толкова от японските литературни кодове, колкото от попкултурата, която му е открила прозорец към света. Вдъхновение за нея получава по време на бейзболен мач и въпреки че я започва на английски език, я завършва на японски, тъй като стилът повече му допада. Освен писател, той е и преводач – на Чандлър, Фицджералд и други големи американски автори, които иска да открие за японската култура.
Мураками е признат от световната литературна критика за един от най-добрите съвременни японски автори. Той със сигурност e най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани многократно не само в САЩ и Западна Европа, но и в Русия, Румъния, Сърбия. Творчеството му е изпълнено с поезия и ониризъм, което обяснява факта, че всяка от книгите му се продава в повече от 2 000 000 екземпляра.
Безспорно е съвършеният посланик на Япония – заглавия като „Спутник, моя любов“, „Норвежка гора“ и „Кафка на плажа“ са литературни събития за Америка и Европа. Определян като един от най-авторитетните представители на постмодернизма, сборниците с разкази „Мъже без жени“, „Изчезването на слона“, „Първо лице, единствено число“ и „Сляпа върба, спяща жена“ са свидетелство, че талантът му вирее в различни жанрове. След преизданията на романите „Преследване на дива овца“, „На юг от границата, на запад от слънцето“, „Танцувай, танцувай, танцувай“ и „Страна на чудесата за непукисти и краят на света“ дойде ред и на култовата трилогия „1Q84“, която има вече второ издание у нас – трите тома са обединени в един. Книгата, спрягана като opus magnum, се преиздава по настояване на читателите. Според „Джапан Таймс“ тази могъща по своето въздействие творба е задължително четиво за всеки, който иска да има представа от съвременна японска култура.
Тя е преди всичко поклон пред Джордж-Оруеловата „1984“ (цифрата 9 на японски се произнася като буквата Q). Когато в Япония излизат от печат първите две книги на 1Q84, читателите светкавично разграбват милионния тираж, бидейки обсебени изцяло от историята на Аомаме и Тенго и странния паралелен свят, който те обитават. И тогава – година по-късно – за радост на читателите Мураками съвършено неочаквано публикува книга трета на романа, криеща развръзката на необичайното повествование, в което ни потапя разюзданото му въображение.
Талантът на Харуки не е случаен – баща му е будистки свещеник, а майка му е дъщеря на търговец от Осака, и двамата преподават японска литература. Музиката е навсякъде в книгите му, а писателят притежава над 6000 плочи. Когато го питат кое място му е любимо, той отговаря: „Бостън, Масачузетс, защото е най-удобният и удовлетворяващ град за колекциониране на джазови плочи втора ръка“. Собственият му джаз клуб съществува между 1974 и 1981 г. Първоначално се намира в предградията на Токио, но след време Мураками и съпругата му го преместват в по-централната част на японската столица. Заведението носи името на един от домашните им любимци – „Котаракът Питър“. „Самият аз всеки ден заставах зад бара, правех коктейли, готвех, затварях посред нощ, прибирах се и пишех на кухненската маса, докато ми се доспи, и така в продължение на близо три години. Струва ми се, че бях изживял двойно повече живот от останалите“, пише Харуки. Вътре в заведението има роял, по обяд се сервира кафе, а вечер става бар, в събота и неделя се устройва програма с изпълнения на живо.
Масамаро Фуджики, Spotify потребител, е събрал в плейлист всички песни, за които Мураками е писал в своите истории – от първия си роман до „Убийството на Командора“. Освен това е добавил и песни, които Харуки споменава в своя вече пенсиониран уебсайт за често задавани въпроси Murakami San no Tokoro. Плейлистът с продължителност 251 часа включва произведения от класическия джаз на Еуген Сисеро до традиционния Джон Колтрейн и руския композитор Сергей Прокопиев.
Не е изненада фактът, че Мураками е вечният кандидат за Нобелова награда за литература. Към момента все още няма такава. Самота, страх, любов – са най-честите теми в книгите му. По особен начин те са съпътствани от сюрреалистични препратки. А всичко накрая води към прекрасни, на моменти дори нереални, прозрения. Всяка книга на Мураками е отворена врата към други светове – с много възможности и друг тип човешко съзнание.
