Албиносите – какво (не)знаем за тях

В африканските държави албиносите продължават да бъдат преследвани, атакувани и отхвърляни от обществото, независимо че етнически, религиозно и културно не се отличават от останалото население. Тези прилики не са достатъчни за мнозина, тъй като албиносите се различават по нещо много по-видимо от тези фактори, а именно по цвета на кожата. Този пример ни доказва какво влияние може да има той върху начина, по който функционира обществото. Подобни негативни примери срещаме по целия свят. Подробности разказва пред Oshte.bg Делян Тодоров – фотожурналист, отворил широко сърцето си за познанието на света. Има какво да разкаже, от 10 години общува и пътува в много страни. За него Африка е безкраен свят, в който човек може лесно да се влюби. Свят, от който много можем и да научим, както в положителен аспект, така и в негативен.

Отхвърлени от обществото

Албиносите живеят в свят, който ги отхвърля. Те са често нападани и открито неприемани от останалата част от обществото. Албинизмът е заболяване, свързано с нарушение в образуването на пигмента меланин в кожата и вследствие на това албиносите са изключително бели. Напълно е възможно един чернокож човек да носи гена на албинизма, но той никога да не се прояви докато не срещне друг носител на този ген. Дори тогава не е сигурно, че детето, което ще се роди ще бъде албинос. Това на пръв поглед напълно случайно проявление на албинизма създава изключително много суеверия около албиносите.

„Можем да си представим шока за едно чернокожо семейство, на което се ражда чисто бяло дете. Много хора изоставят децата си, роднини се отричат от тях, вярвайки, че са прокълнати или носещи лош късмет на семейството. За съжаление, още в първите години на своя живот албиносите развиват сериозни проблеми със зрението и отпаднат твърде рано от училищата система. Днес почти всички албиноси са неграмотни, което е допълнителна преграда за тяхното интегриране в обществото“, разказва Делян Тодоров.

Първо училище

В момента в Сенегал се строи първото училище за деца със зрителни проблеми, в което ще се обучават много деца албиноси. Надеждата е, че чрез по-доброто образование и медицински грижи, днешните деца с албинизъм ще успеят да се интегрират по-успешно в обществото. С усилия в тази насока, както и с инвестиция в общественото образование, местните албиноси се надяват, че един ден суеверията спрямо тях ще изчезнат и те ще спрат да бъдат нападани поради различни безумни суеверия и народни вярвания.

Суеверия

Митовете около албиносите са безкрайни и тяхната уникалност ги превръща в магически същества в очите на хората. Магически същества, които могат да им донесат късмет и успехи, ако се сдобият с част от тях. С част от телата им. „Хората трябва да разберат, че албинизмът е заболяване, а не лоша поличба и, че албиносите са обикновени хора като всеки от нас“, убеден е фотожурналистът.