Нина Александрова
Делян Тодоров е фотожурналист, отворил широко сърцето си за познанието на света. Има какво да разкаже, от 10 години общува и пътува в много страни. Как и защо, отговорите му пред Oshte.bg. Иначе е възпитаник на СУ „Св. Климент Охридски“ и Военна академия „Георги С. Раковски“. Има интерес към международните отношения, тероризма и проблемите на развиващия се свят. Основният акцент в работата му са процесите в Близкия изток, Северна и Субсахарска Африка. Автор е на множество материали, отразяващи събития в тези региони.
Имате интерес и се борите с изключително наболели проблеми на съвремието ни по цял свят. Разкажете ни малко повече. Първата тема нека да е Африка – какво ви изненада там и какво можем да научим?
Африка е безкраен свят, в който човек може лесно да се влюби. Свят, от който много можем и да научим, както в положителен аспект, така и в негативен. Няма друг континент или регион на света, който да е толкова разнообразен в етнически, религиозен и културен аспект. Това създава изключително социално богатство, но и сериозно напрежение в политически план.
Отразяването на събития и проблеми в Африка идва със своите специфични предизвикателства, свързвани с логистиката, инфраструктурата, специфичните за региона болести и често срещаната езикова бариера. Именно с проблемите най-често асоциираме този регион на света, но независимо тях, в Африка се случват и безброй положителни процеси, които ще оказват все по-осезаемо влияние върху света. Както и самият континент, който все по-категорично заявява себе си и търси своето място на световната геополитическа сцена.
В своите материали и фотографии се старая да представям голямата картина през човешките истории. Без тях въпросът е принципен, далечен, теоретичен и придобива плътност едва през човешката призма. Перефразирайки стария пример „Паднало ли е дървото в гората, ако няма кой да разкаже какво се е случило?“ Африка е континент, който има много какво да сподели на останалия свят и се радвам, че съм имал възможност чрез своите фотографии и материали да разкажа някои от тези истории. Смайващият контраст във всяко отношение е един от символите на Африка, който никога не спира да те учудва и дълго време се рови из мислите ти.
Цветът на кожата – препъникамък, клише или предразсъдък е?
Всяко едно от изброените е валидно спрямо определени житейски ситуации. Цветът на кожата продължава да бъде фактор при човешката комуникация, особено, когато мислим в групи. Мисленето за хората като групи, а не като индивиди е процес, който изкушава със своята привидна лекота и липса на усилия. Колкото по-традиционно е едно общество, толкова по-значими за него са класическите телесни, етнически и религиозни белези. В комбинация с липсата на качествено образование, резултатът може да бъде, и е, за съжаление, видим по целия свят. В африканските държави албиносите продължават да бъдат преследвани, атакувани и отхвърляни от обществото, независимо че етнически, религиозно и културно не се отличават от останалото население. Тези прилики не са достатъчни за мнозина, тъй като албиносите се различават по нещо много по-видимо от тези фактори, а именно по цвета на кожата. Този пример ни доказва какво влияние може да има той върху начина, по който функционира обществото. Подобни негативни примери срещаме по целия свят.
Как изглежда и функционира най-голямото сметище за електронни отпадъци в Гана?
Агбогблоши е най-голямото сметище за електронни отпадъци не само в Гана, но и в цяла Африка. Това е едно от 10-те най-замърсени места в целия свят и изглежда като локация от постапокалиптичен филм. Всяка година безброй тонове електронни отпадъци от целия свят пристигат в Гана, и по-конкретно в Агбогблоши. Стари телевизори, телефони, принтери, коли и всякаква друга стара и непотребна електроника от САЩ, Европа, Азия и Африка акостира в Агбогблоши. Живеещите в Агбогблоши над 70 000 души започват да разглобяват всичко пристигнало в търсене на ценни метали и елементи. Тежки и опасни метали, химикали и елементи съпътстват тяхната мъчителна и неблагодарна работа, която им осигурява няколко долара на ден. Освен дребните суми, които си докарват, хората тук са съпътствани и от множество смъртоносни заболявания вследствие на досега с вредните за човека химикали и метали.
Сметището се намира на едва няколко километра от центъра на столицата на Гана – Акра и са създавани множество планове за елиминирането на това сметище, но и до ден днешен Агбогблоши продължава да бъде притегателен център за все по-масово мигриращите към столицата и идващи с надежда за нов живот, жители на северната част на Гана. Там те са загубили препитанието си вследствие на нахлуването на пустинята Сахара, която всяка година разширява територията си за сметка на земи, които в продължение на столетия са използвани за земеделие.
За хората в този регион няма друга възможност освен да потърсят щастието си в големия град. Там обаче важат други правила, други закони. Мнозина идват в Агбогблоши с идеята да поработят там съвсем малко, колкото да си стъпят на краката, но малцина са тези, които успяват да се отскубнат от бруталната система, която ти дава шанс да изкараш достатъчно пари, за да не умреш от глад, но не и за нещо повече. Дните се превръщат в седмици, седмиците в месеци, месеците в години, а годините в животи. Огромните планини от непотребни електронни отпадъци продължават да горят, въздухът продължава да бъде отровен и като всяко друго ужасяващо нещо в живота ни, ако продължи достатъчно дълго, то общественото съзнание го нормализира. Съпротивителните сили на обществото намаляват. Мисля, че можем да посочим и много примери от обществения живот в България, които са идентични като философия.
Как в Сенегал се борят с повишаването на нивото на океана?
Невъзможно е една малка африканска страна да се справи с повишаването на нивото на Световния океан и да противодейства ефективно. Почти всички мерки, които се взимат са компенсаторни и ограничителни. Същевременно с това Сенегал е един от лидерите на проекта „Великата зелена стена“, който цели стопиране на процеса на опустиняване на африканските почви, създавайки огромна линия дървета от Западния бряг на Африка до Сомалия, преминавайки през целия Сахел.
Подобна амбициозна инициатива може да сработи успешно в няколко аспекта. Преките екологични ползи са най-видими, но под повърхността се подават и много други положителни процеси – повече възможности за земеделие и дори увеличаване на земеделските площи, по-добра свързаност между отделните африкански държави, обща цел на десетки страни с исторически съперничества и конфлики. „Великата зелена стена“ може да се превърне в пример за успешен наднационален проект, който да послужи за отправна точка към по-тясната интеграция на държавите в Африканския съюз и обвързването на икономиките на континента, което ще доведе до по-сериозен просперитет за цяла Африка.
Каква е съдбата и начинът на живот на албиносите в Африка? Какви са техните истории, мечти, страхове, надежди? И защо според вас са подложени на сегрегация?
Албиносите живеят в свят, който ги отхвърля. Те са често нападани и открито неприемани от останалата част от обществото. Албинизмът е заболяване, свързано с нарушение в образуването на пигмента меланин в кожата и вследствие на това албиносите са изключително бели. Напълно е възможно един чернокож човек да носи гена на албинизма, но той никога да не се прояви докато не срещне друг носител на този ген. Дори тогава не е сигурно, че детето, което ще се роди ще бъде албинос. Това на пръв поглед напълно случайно проявление на албинизма създава изключително много суеверия около албиносите. Можем да си представим шока за едно чернокожо семейство, на което се ражда чисто бяло дете.
Много хора изоставят децата си, роднини се отричат от тях, вярвайки, че са прокълнати или носещи лош късмет на семейството. За съжаление, още в първите години на своя живот албиносите развиват сериозни проблеми със зрението и отпаднат твърде рано от училищата система. Днес почти всички албиноси са неграмотни, което е допълнителна преграда за тяхното интегриране в обществото.
В момента в Сенегал се строи първото училище за деца със зрителни проблеми, в което ще се обучават много деца албиноси. Надеждата е, че чрез по-доброто образование и медицински грижи, днешните деца с албинизъм ще успеят да се интегрират по-успешно в обществото. С усилия в тази насока, както и с инвестиция в общественото образование, местните албиноси се надяват, че един ден суеверията спрямо тях ще изчезнат и те ще спрат да бъдат нападани поради различни безумни суеверия и народни вярвания.
Митовете около албиносите са безкрайни и тяхната уникалност ги превръща в магически същества в очите на хората. Магически същества, които могат да им донесат късмет и успехи, ако се сдобият с част от тях. С част от телата им. Хората трябва да разберат, че албинизмът е заболяване, а не лоша поличба и, че албиносите са обикновени хора като всеки от нас.
Какви са предизвикателствата пред производството на какао?
Какаото е една от най-значимите земеделски култури на световния пазар. Влиянието, което то има върху хранително-вкусовата промишленост в целия свят е огромна. Всички обичаме шоколад, но рядко се замисляме откъде е дошло какаото, от което е направен шоколадът, който държим в ръцете си. Статистически най-често е отгледано в Кот д’Ивоар и Гана. Две държави, за които не се знае много, но те присъстват във всеки български дом.
Климатичните промени, умората на почвите, бедността, политическите и военни конфликти са огромни препятствия пред спокойното и устойчиво отглеждане на какао. През последните години съществуват отделни инициативи за по-справедливи цени при изкупването на какаото вследствие на протести на местните хора. Както в България сме редовни свидетели на протести срещу ниските изкупни цени на различни стоки и напрежение между производители и прекупвачи, така и африканските фермери все по-категорично осъзнават, че продуктът, който отглеждат е ценен за милиарди хора и те имат право на достойно заплащане.
Както в много други случаи, така и при какаото, Африка е износител на суровината, но не и на крайния продукт. Именно в крайния продукт остава огромен процент от печалбата. В тази насока Африка има още много какво да развива, за да се превърне от лидер в производството на какао в лидер в производството на шоколад. Макар и изправени пред много трудности от инфраструктурен, икономически, финансов, политически и логистичен план, много държави и компании са поели по пътя на производството на шоколад. Убеден съм, че все по-често ще виждаме африкански шоколади в Европа.
Бихте ли споделили няколко думи относно темата за миграцията от Африка към Европа. Какви са причините и перспективите?
Миграцията между Африка и Европа е процес, който ще има своите пикове и спадове, но за момента не виждам тенденция, която да я спре напълно. Миграцията е естествен процес, но при масови миграционни вълни приемащата държава не може да се справи с логистиката на настаняване и с последващата интеграция. Дълбоко вярвам, че най-добрата стратегия срещу масова миграция, която създава напрежение, трудности и условия за конфликти е повишаването на жизнения стандарт на хората на местата, на които живеят. Хората никога не бягат от хубаво, независимо дали говорим за военен конфликт или икономическа безизходица. Истината е, че има прагове на усещането за неудовлетвореност от живота, под които човек е готов да рискува всичко, включително живота си, за да се опита да открие по-добър живот за себе или за децата си. Аз съм оптимист за развитието на африканските държави и смятам, че тепърва ще бъдем свидетели на икономическия и политически потенциал на този континент.
А от Близкия Изток към Европа? И тук има сегрегация, огледални ли са проблемите с тези в Африка? И като цяло – има ли двоен стандарт, когато говорим за бежанци?
Политическата нестабилност е основният двигател на миграция от Близкия изток. За съжаление, този иначе прекрасен регион на света с богата история, култура и топли хора страда от твърде много нерешени конфликти, които не му позволяват да разкрие на какво е способен в икономически и културен план. Проблемите по света са идентични. Извън конкретиката и спецификата на отделните проблеми в различните страни, трудностите, пред които се изправяме са много подобни в сърцевината си. Смятам, че една човешка история може да се почувства близка дори слушателят и разказвачът да са разделени от хиляди километри, религии, езици и разбирания за света. Миграцията е сложен феномен в човешките взаимоотношения и той идва със своите предизвикателства и трудности. От двете страни зависи доколко успешен ще е извървяният път на взаимно съжителство.
Разкажете ни малко за добрите примери от Александрия в Египет. Как се отнасят към хората с увреждания и как улесняват живота им?
През юли 2022 година в египетския град Александрия беше създаден специален участък от плажа, който дава шанс на хората с увредено зрение да се насладят на морето. Участък е изцяло съобразен с нуждите на тези хора, които за първи път могат спокойно да се забавляват сред вълните.
Система от въжета и коридори, по които посетителите се ориентират, превръща морето от страшен звяр в безопасна среда на усмивки и радост. Този проект дава шанс на много деца и възрастни със сериозни зрителни увреждания за влязат във водата за първи път сами и да се почувстват като всички останали.
Инициативата в част от план за обособяване на отделни сектори от плажа в Александрия, които да позволяват на групи с различни заболявания да се насладят на морето. Първата такава зона беше посветена на възможността хора в инвалидни колички да влизат във водата. Силно се надявам съвсем скоро и ние в България да успеем да отправим подобен ценен и смислен жест към хората в нужда в нашата страна.
