Дарвин до доказване на противното: геният е оспорван от съвременниците си

Чарлз Дарвин с абсолютно право е наричан Бащата на теорията на еволюцията. Роденият на 12 февруари 1809 година в Шрюсбъри, Англия, учен и естествоизпитател, пръв стига до идеята за еволюцията на всички видове в течение на времето. По този начин променя представата на съвременниците си за света и човека. Той смята, че видовете имат общ прародител. Процесът на развитие нарича естествен отбор, при който полезните за организма наследствени черти се срещат все по-често във всяко следващо поколение на една популация, а неблагоприятните – все по-рядко, което се дължи на разлики в скоростта на възпроизвеждане на генотиповете. Неговите открития го правят световноизвестен, но го превръщат и в един от най-оспорваните учени.

Началото

Всичко за неговата теория започва на Галапагоските острови, архипелаг в Тихия океан, край Еквадор. Там вниманието му привлича една врабчоподобна птица – чинката. Дарвин забелязва колко различни са тези малки птици: едните имат къс, дебел клюн, с който чупят черупките на плодовете, докато при други клюнът е издължен и тънък, което им позволява да проникват в дълбочина. Ученият започва да размишлява и стига до изводи, които започват да го плашат. Той заключава, че чинките трябва да имат общи предци, от които в течение на много години са се развили различни видове. Тази мисъл за времето си е еретична. Защото християнската религия постановява, че Бог е създал всички живи същества за шест дни във вида, в който ги знаем и днес.

Откритието

Дарвин пише на един приятел: „Вече съм почти сигурен, че видовете не са непроменливи. Имам чувството, сякаш извършвам убийство“. И е прав, тъй като на практика променя историята, като „убива“ старото мислене за създаването на хората от Бог. След завръщането си в Лондон Дарвин написва онзи труд, който ще го направи известен в целия свят, но и ще му донесе много главоболия – „Произход на видовете“, който излиза през 1859 година. Всички 1250 екземпляра от първото издание се разпродават още в деня на публикацията. В книгата си той дава доказателства за това, че еволюцията от общ прародител е основното научно обяснение на разнообразието на живота в природата. Изследва еволюцията на човека и половия отбор в „Произход на човека и половия отбор“, след това публикува „Изразяване на емоциите при човека и животните“.

Времето

По-младите учени са във възторг, докато по-старите, както и църквата, естествено, са обзети от гняв и възмущение. Фактът, че еволюцията съществува, е приет от научната общност и лаиците още докато Дарвин е жив, но теорията му за естествения отбор започва да се приема за основно обяснение на еволюционния процес доста след кончината му на 19 април 1882 година – чак през 30-те години на миналия век. Днес обаче теорията на Дарвин е в основата на съвременната еволюционна теория. В своя съвременен вид тя е основата на биологията, като дава единно логично обяснение на биоразнообразието.

Животът

През 1825 г. Дарвин записва да учи медицина в Единбург, Шотландия. Лекциите го отегчават, а упражненията по хирургия му се струват тежки, затова изоставя следването. Вместо това се научава да препарира животни при Джон Едмонстън, бивш роб. Раздразнен от занемаряването на следването на сина си, баща му го изпраща да следва богословие в Кеймбридж, за да стане пастор. Дарвин започва, но вместо да учи, се отдава на езда и стрелба. В крайна сметка завършва, дори решава да продължи с образованието си по естествена история. Така започва всичко, пътешествията следват едно след друго и за кратко време става известен в научните среди.

Семейството

Дарвин има десет деца. Две от тях умират невръстни, а смъртта на 10-годишната Ани е съкрушителна. Чарлз е отдаден и изключително грижлив баща. Всеки път, когато някое дете се разболее, той изпада в страхове, че това може да се дължи на наследени слабости поради близката родствена връзка (първи братовчеди) със съпругата му Ема. Страховете му до голяма степен се оправдават – освен преждевременната смърт на три от децата, други три – Уилям, Хенриета и Леонард – остават бездетни. Елизабет остава стара мома. Джордж, Франсис и Хорацио за сметка на това имат съответно четири, две и три деца. Тримата имат и забележителна професионална кариера – стават членове на Кралското научно дружество, като астроном, ботаник и строителен инженер.

Ето някои интересни разсъждения за човека и света около него на Дарвин:

„Човек, който си позволява да загуби дори един час от времето си, не е открил колко ценен е животът“.

„В дългата история на човечеството (и на животинския свят) са оцелявали онези, които са се научили да си помагат и да импровизират най-успешно“.

„Нарекох този принцип, според който всяко незначително изменение се запазва, ако е от полза, с термина „естествен подбор“.

„Човекът, с всичките си благородни качества… все още носи в телесната си рамка неизлечимия печат на своя по-низш произход“.

„Невежеството по-често води до убеденост, отколкото знанието. Онези, които знаят малко, са именно онези, които настояват, че един проблем може или не може да бъде решен…“

„Човек с морал е този, който може да разсъждава за своите минали действия и мотиви и да одобри или да се разкая за тях“.

„Да намериш грешка и да я поправиш понякога е дори по-добро от това да намериш нова истина или факт“.

„Щом бедността се причинява не от природата, а от нас самите, грехът ни е голям“.

„Колко велико ти се струва бъдещето, когато си заобиколен от деца!“

„Самата същност на инстинкта е, че му се подчиняваш, независимо от разума“.

„Любовта към всички живи същества е най-благородната черта у човека“.