Мамоди – мъжът, който дълбае баобаби, един от последните мохикани в Мадагаскар

На югозапад в Мадагаскар се намира платото Махафали, където дъжд вали само няколко дни в годината. Местните са измислили изключителен метод, с който да съхраняват водата във вътрешността на баобабите. Френският фотограф и ботаник Сирил Корню отива на острова, за да заснеме живота на местните и да разкаже за Мамоди, последният представител на изчезналите майстори, дълбаещи баобаби. Направата на филма му отнема 3 години, а изследванията на острова продължават повече от 10, като на всеки 12 месеца осъществява по една експедиция. Публикациите му по темата са многобройни.

„Мамоди, мъжът, който дълбае баобаби“ е част от специална селекция от документални филми, показана в рамките на столичния фестивал Sofia MENAR под слогана MENAR Biting Docs. Става въпрос за хапливи документални филми, показващи много от проблемите в заобикалящата ни среда, филми, които карат зрителите да се замислят след като ги изгледат.

В селото Ампотака водата е истински дар, защото е дефицитен ресурс. Влажният сезон е от януари до март, а през останалото време всяка капка е злато. Затова хората са намерили начин да съхраняват вода – издълбават голяма дупка във вътрешността на баобабите. Всяка една поема между 5000 и 15 000 литра, в зависимост от това колко е дълбока. Обикновено се копае между 2 и 5 метра, работата отнема няколко седмици, а дървото става годно за съхранение след осмия месец. Преди това, обаче, майсторите трябва да са сигурни, че по дървото няма да изгние, тоест, че няма да му навредят Издълбаването се извърша обикновено през юни.

Стволовете на баобабите са много подходящи за съхранението на водата, а веднъж пресушени, кората на растенията се възстановява съвсем сама, защото всяка клетка на гигантите е жива и така може да се възстановява от ударите на природата и хората.

 

Интересно е да се спомене, че съхраняваната вода в баобабите се запазва по-чиста от тази в бидоните. Въпреки това обаче – заради появата на пластмасовите варели, традицията вече се е загубила и Мамоди е един от последните мохикани на Мадагаскар, който я пази все още жива.

Местните наричат баобаба „дървото на живота“. Най-старото е на 1600 години.

Плодовете му са изключително богати на витамин С, желязо, калий и магнезий. Те имат шест пъти повече антиоксиданти от боровинките, шест пъти повече витамин С от портокалите, четири пъти повече калий от бананите и два пъти повече калций от млякото, което ги прави едни от най-богатите на полезни вещества храни.

В Ампотака има около 140 баобаба, разпределени между местното население. Всяко семейство през дъждовния период ги пълни с вода, събрала се в дълбоко изкопани ями в земята, за да ги използва през сухия период. За населението, което живее там, липсата на вода е равносилна на глад.

Освен това, баобабите имат дълбоко културно значение за много общности. Те често са място на светилища и поддържат самостоятелни екосистеми от бозайници, птици, влечуги и насекоми. Неслучайно всяко дърво си има име.

За да създаде филма, Сирил Корню предприема 400-километрово пътешествие с кану заедно с хора от номадското племе везо покрай южните брегове на Мадагаскар. Така научава тайните на гигантските дървета. Отива на труднодостъпни места, които никога преди това не са били снимани.