Божидара Живкова
Популярната английска писателка Джейн Остин, родена на 16 декември 1775 г., израства в многодетно семейство. Тя е седмото дете в осемчленно семейство. Баща ѝ бил пастор в село Стивънтън в Хемпшир. През 1801 г. Джордж Остин, тогава на 70 години, се оттегля в Бат със съпругата и дъщерите си. В продължение на осем години Джейн и семейството ѝ сменят поредица от временни квартири и посещения при роднини в Бат, Лондон, Клифтън, Уорикшър и накрая Саутхемптън. През януари 1805 г. баща ѝ умира в Бат.
Въпреки че не е била от богато семейство, Джейн получава добро образование. Баща им бил учен, който насърчавал любовта към ученето в децата си. Оживеният и стабилен семеен кръг на Джейн Остин я стимулира да пише.
Най-близкият ѝ спътник през целия ѝ живот била по-голямата ѝ сестра Касандра. Нито Джейн, нито Касандра се омъжват.
Джейн пише четири романа през своя живот
„Разум и чувства“ (1811), „Гордост и предразсъдъци“ (1813), „Мансфийлд Парк“ (1814) и „Ема“ (1815) са четирите романа на Джейн Остин. В тях и в „Убеждаване“ и „Абатство Нортангер“, които са публикувани посмъртно през 1817 г., тя ярко изобразява живота на английската средна класа в началото на XIX век. Нейните романи разказват за нравите на епохата, но също така се превръщат във вечни класики, които остават критични и популярни повече от два века след нейната смърт. Тя е първата, която придава на романа неговия подчертано модерен характер чрез отношението си към обикновените хора в ежедневието.
В периода 1787 – 1793 г. тя е написала голямо количество материали, които са оцелели в три тетрадки с ръкописи: том първи, том втори и том трети, съдържащи пиеси, стихове, кратки романи и друга проза. Преходът ѝ към по-сериозен възглед за живота от буйното настроение и екстравагантността на най-ранните ѝ писания е очевиден в „Лейди Сюзън“, кратък епистоларен роман, написан около 1793–1794 г. В него тя създава портрет на жена, склонна да упражнява собствения си мощен ум и личност до точката на социално самоунищожение. Всъщност той е изследване на разочарованието и на съдбата на жената в общество, което няма полза от нейните таланти.
На крачка от брак
През 1802 г. Джейн се съгласява да се омъжи за Харис Биг-Уидър, 21-годишният наследник на семейство Хемпшир, но на следващата сутрин променя решението си. Има противоречиви истории, които я свързват с някой, в когото се е влюбила много, но той се оженил за друга. Младият ирландец Том Лефрой бил от знатен френски род. Той я ухажвал и тя казала на своята сестра, че той ще поиска ръката ѝ. Той обаче не я потърсил повече, защото майка му го принудила да се ожени за богато момиче.
В своите романи Остин пише в дълбочина за любовта и брака. Романите ѝ са неоспоримо доказателство, че тя е преживяла голяма любов и разочарование от нея. Типичното за тях е щастливият край, който в нейния живот липсва. Въпреки че не успяла да изживее тази голяма любов, Джейн Остин така пламенно я описва в книгите си – много романтична и с доза хумор.
Нейната сестра Касандра е ревнив пазител на личния живот на сестра си и след смъртта на Джейн цензурира оцелелите писма, унищожавайки много от тях. Но все пак тя разказва и за друга любов, която завършва трагично. Джейн се запознава с младо момче, чието име не е известно и до днес, в Девъншир, където семейството ѝ ходело на почивка. Те били влюбени и щастливи, но скоро тя разбрала, че той е починал.
Приживе тя постига скромен успех в писателската си кариера
Остин завършва първата версия на „Гордост и предразсъдъци“ между октомври 1796 г. и август 1797 г., тогава наречена „Първи впечатления“. През 1797 г. баща ѝ прави опит да я предложи на лондонски издател за публикуване, но той отхвърля предложението.
След смъртта на баща си, Джейн е насърчена да продължи да пише от брат си Хенри, който действал като посредник с нейните издатели. Вероятно е била подтикната и от нуждата си от пари. Две години по-късно Томас Егертън се съгласява да публикува „Разум и чувствителност“, която излиза анонимно през ноември 1811 г. Две години по-късно излиза „Гордост и предразсъдъци“, който се превръща в модерния роман на сезона и дори има втори издания.
Джейн Остин има удовлетворението да види работата си отпечатана и добре рецензирана и да знае, че романите са много четени, но не и да бъде много известна и обичана писателка. През последните 18 месеца от живота си тя е заета да пише, въпреки болестта си и влошаването на състоянието ѝ. Предполагали, че страда от жлъчка, но симптомите към днешна дата говорят, че е страдала от болест на Адисон. Тя умира на 18 юли едва на 41 години и шест дни по-късно е погребана в катедралата Уинчестър.
Докато е жива, тя постига скромен успех, тъй като книгите ѝ са публикувани анонимно. Остин получава далеч по-голяма известност след смъртта си, като шестте ѝ пълни романа са преиздавани постоянно. Днес те са основа за множество филми.
