Божидара Живкова
Пейо Яворов е един от най-талантливите и проучвствени наши поети. Творчеството му е докосващо, завладяващо и красиво, а любовта му към две жени – Лора и Мина, бележи завинаги живота и поезията му.
Пейо Крачолов, по-късно известен като Пейо Яворов, е роден на 13 януари 1878 г. в Чирпан. Започва да учи в местната гимназия, но майка му настоява да се премести в Плодвид, където завършва V гимназиален клас и през 1893 г. се връща в родния Чирпан. Работи в няколко града като телеграфопощенец. След 1897 г. влиза в контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация и започва да редактира нейния вестник „Дело“.
По това време Яворов е един от най-изявените защитници на идеята за свободата на Македония и симпатизира дълбоко на Гоце Делчев. След смъртта му през 1904, от която Яворов е дълбоко наранен, той става негов пръв биограф.
Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“ във вестник „Глас македонски“. Става четник на Яне Сандански, но поради неразбирателство с него започва да се отделя от революционната дейност. Благодарение на Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов се озовава в София и започва да пише за издаваното от тях литературно списание „Мисъл“. Неговата творба „Калиопа“ дълбоко впечатлява хората от кръга „Мисъл“, които са били едни от най-видните личности в литературния живот на София по това време. През 1901 г. издава първата си стихосбирка „Стихотворения“.
В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно като драматург в Народния театър. Плод на работата му там са две пиеси – „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“.
Жените в живота на Яворов
През 1906 г. Яворов се влюбва в Мина Тодорова, която е сестра на Петко Ю. Двамата се запознават в кръга „Мисъл“, когато Мина е на 16 години, а Пейо на 28 години. Между тях започва кореспонденция, но Мина не споделя пламенните му чувства в началото. Тя го харесва като поет и отговаря на писмата му, но нейният интерес е по-скоро приятелски. Постепенно това се променя, но тя заминава с брат си Никола в Париж. Младата девойка се разболява от туберколоза и си отива само на 20 години от този свят.
Този емоционален период се отразява много в творбите на Яворов. Сред произведенията, които той посвещава на своята изгубена любов, са „Две хубави очи“, „Среднощни вълнения“, „Благовещение“ и други. Поезията му налага нов начин на писане. Неговите прозрения за вечните въпроси променят радикално българското литературно мислене.
Междувременно Яворов среща своята втора любов Лора Каравелова, дъщерята на Петко Каравелов и неговото съществуване става неспокойно и в противоречие с чувствата му към две жени – младата и невинна Мина и фаталната Лора.
Двамата с Лора стават най-ярката двойка на софийското общество и през 1912 г. се женят. Тази бурна, пламенна любов, белязана с много съмнения и страсти, се оказва фатална за поета. Това доказват и писмата между двамата, които са пълни със страст, но и съмнения. На нея той също посвещава редица стихотворения – „Сенки“, „Стон“, „Клеопатра“ и др.
Тази изпепеляваща любов също е с трагична съдба. На 29 ноември 1913 г. Лора се застрелва след скандал от ревност, а Яворов прави опит за самоубийство, но изстрелът пронизва слепоочието му и го ослепява. Загубата на любимата му дълбоко го ранява, а той така и не успява да се примири със слуховете, че е убиец и е съкрушен от съдебния процес. На 29 октомври поетът взима голяма доза отрова и се застрелва.
Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, идващ от личния му живот, пълен с разочарования. Обвиненията в убийството на Лора са твърде тежки за поета, който въпреки нещастията в живота си, остава един от най-великите български поети.
