„Ако родителите ни не се обичат и не се разбират един друг, не можем да знаем как изглежда любовта. Най-ценното наследство, което родителите могат да оставят на децата си, е тяхното собствено щастие. Родителите може да са в състояние да ни оставят пари, къщи, земи, но въпреки това да не са щастливи хора. Да имате щастливи родители означава да получите най-богатото наследство от всички“. Тези безкрайно мъдри и жизнеутвърждаващи думи са на Тик Нят Хан.
Според будисткия монах истинското щастие е просто начин на съществуване и се основава на вътрешния мир, като той го дефинира по простичък, но дълбок начин: „Много хора си мислят, че въодушевлението е щастие. Но когато сте развълнувани, не сте спокойни. Истинското щастие се основава на спокойствието“.
Вижте тази публикация в Instagram.
Западният свят
Дзен майсторът казва, че приемането е важна част от това да останем спокойни. В западния свят хората прекалено много се опитват да се променят едни-други. Това обаче е безполезно за вътрешния мир и щастие: „Да бъдеш красив, означава да бъдеш себе си. Няма нужда да бъдеш приет от другите. Просто трябва да приемеш себе си. Когато си се родил лотос, бъди красив лотос, не се опитвай да бъдеш магнолия. Ако искаш приемане и признание, и се опитваш да промениш себе си, за да се паснеш на това, което другите хора искат да бъдеш, ще пострада целият ти живот. Истинското щастие и истинската сила са в разбирането на себе си, в приемането на себе си, както и в увереността в себе си.“
Биография
Обикновено, когато някой човек говори така мъдро, любопитството към неговия живот е естествена реакция. Ние, хората, се интересуваме от житейската история, която стои зад думите.
Тик Нят Хан е роден във Виетнам през 1926 г. Става монах, когато е на 16. Посвещава се на Дзен. През 1960-а заминава за САЩ. Учи в Колумбийския университет и се връща в родината си няколко години по-късно. Приема изцяло принципите на Ганди за ненасилие. Стъпвайки на тяхна база, прави всичко, което е по силите му, за да предотврати войната във Виетнам.
Вижте тази публикация в Instagram.
Променя будизма
Монахът създава и собствен орден, а заедно с тази дейност създава и негово издателство. През 60-те е и паметната му среща с Мартин Лутър Кинг. Последният приема много от неговите послания. Комунистите обаче прогонват Тик Нят Хан от родината му. Следват няколко десетилетия на изгнание. Той ги използва по най-добрия начин и създава духовни комуни във Франция. Най-известната е т. нар. „Сливово селце“, където и живее.
„Събуждам се и се усмихвам. Имам двайсет и четири часа живот“, казва приживе Тик Нят Хан. Той променя представите за будизма, превръща го в активна, ангажирана дейност, която си е поставила за цел да прави света по-добър. Бори се и за правата на животните – вегетарианец е. Напуска света и хората, които толкова много обича, на 95-годишна възраст.
Всички ние искаме да бъдем щастливи. И въпреки това като че ли продължаваме да страдаме през по-голямата част от времето. Някои го наричат екзистенциална криза на XXI век, други износване на човешкия геном. Но може би трябва да осъзнаем нещо много важно и много просто, шифърът на Тик Нят Хан – способността да се радваме на щастието не означава липса на страдание. Всъщност, изкуството на щастието е и изкуство на страданието. Те са двете страни на една и съща монета, с която се откупваме от смъртта и продължаваме нататък.
Вижте тази публикация в Instagram.
Заветите на монаха:
„Океанът на страданието е необятен, но потърсите ли с поглед, ще съзрете бряг“.
„За да стигнете до Париж, ви е нужна пътна карта, но влезете ли в Париж, можете да оставите картата и да се насладите на своето пребиваване там. Ако посветите цялото си време на картата, ще пропуснете същността“.
„Когато станем способни да идентифицираме страданието си и да откриваме причините му, ние ще се изпълним с умиротворение и радост, тъй като вече ще вървим по пътя към освобождението“.
„Прекратяването на страданието, тоест постигането на благополучието, е осъществимо само ако знаете как да се радвате на скъпоценностите, които вече имате“.
„Ако искате да обработите градината си, трябва да сте готови да се наведете и да заровите пръсти в почвата“.
„Способността да присъстваме в настоящия момент и да се радваме на живота ни освобождава от всички заробващи импулси. Тогава ни спохожда истинското щастие“.
Прочетете още: