Нина Александрова
Голямата Едит Пиаф се смята за един от символите на Франция. Във всяка нейна песен магнетичната изпълнителка оставя част от себе си, не пее, а разказва и разговаря с публиката. Животът на Пиаф е изпълнен с изключителни моменти, бурни и неповторими – от споделени и несподелени любови, трудно, почти гладно, детство, автомобилни катастрофи, войни, загуба на дете, наркотична зависимост до възторжените възгласи на почитателите си в митичната парижка зала „Олимпия“.
За голямата певица са работели най-добрите композитори и текстописци, като самата тя е написала близо 90 текста. Единствената битка, в която не успява да излезе победител, и която в крайна сметка слага край на живота ѝ, се оказва тази с рака на черния дроб, открит от лекарите 2 години преди да напусне този свят, Едит Пиаф умира на 11 октомври 1963 година.
Последни думи
Последните думи, които казва са – „Трябва да платиш за всяко нещо, което правиш в този живот“. Определено Едит Пиаф си е платила, и то прескъпо, за всичко. Майка ѝ я изоставя малко след като я ражда. Тя остава при баща си, който заминава за фронта през 1916 г. Детето е отгледано от баба си, която държи бардак в Париж, така че по-скоро е отгледана от куртизанките, които работят там. На седем годинки ослепява вследствие на кератит. Жените от публичния дом успяват да съберат пари и да я пратят на лечение, което връща зрението ѝ, но Пиаф твърди, че е прогледнала от чудо. Първата война свършва и баща ѝ се завръща като победител в нея.
Живот на улицата
Той е акробат и бивш цирков артист, така че естествено взима дъщеря си с него и започват да обикалят улиците, и да изкарват пари като улични артисти – бащата акробатства с приятелите си, Пиаф пее. На петнайсет се отделя от него и продължава да прави същото, но със Симон Берто – нейна приятелка, останала близка до края на живота ѝ. Двете пеят по улиците, обикалят вариететата и спят с мъже, за да преживяват. Едит Пиаф е на седемнайсет, когато среща Луи Дюпон, в който се влюбва и от който скоро забременява.
View this post on Instagram
Първа загуба
Дъщеря ѝ се ражда и Едит се опитва да работи във фабрика, но за малко. След това отново се връща към това, което знае – скитането. Тя и Луи се разделят, Едит взима дъщеря си и продължава със Симон. Двете често оставят бебето само, докато обикалят нощните клубове на Париж. Дъщеря ѝ умира скоро от менингит.
Алкохол и морфин
След това нещата за Едит потръгват, тя прави кариера. Намира я собственик на нощно заведение и я обучава как да се държи на сцена, дава ѝ черна рокля и псевдонима Пиаф. Също така я прави зависима от алкохола и морфина. По-късно трагедиите в живота ѝ, както и нетърпимите болки заради тежките катастрофи, окончателно я пристрастряват към опиатите.
Пиаф получава огромни хонорари: само за вечер взима 1 милион и 250 хиляди франка. Купува собствен дом в центъра на Париж, но живее в миниатюрна стаичка за прислугата. Едит казва, че там се чувства по-комфортно, отколкото в залите с високи тавани.
Голямата ѝ любов е Марсел Сердан, шампион по бокс, който напът за тяхна среща, загива в самолетна катастрофа. Това е поредната болка в живота на Пиаф, поредната, благодарение на която алкохолът и морфинът винаги са на една ръка разстояние.
Едит умира, както е живяла – с болка и угризения. Туморът в черния ѝ дроб я побеждава и тя плаща за всичко, което е правила, докато е била жива. Но нима от болката и страданието не се ражда най-великата музика?! Неслучайни са думите на Едит: „Не, не съжалявам за нищо. Нито за доброто, което са ми сторили, нито за злото. Всичко е платено, изметено, забравено… И започвам отново от нулата“.
Безспорно тя е пример как човешкият дух надделява – над себе си, но и над всичко, което се опитва да го погуби.
Прочетете още:
