Ницше – живот на ръба на оцеляването

Светът на Ницше е блестящ и ексцентричен. Дълбоко смутен човек през по-голямата част от живота си, като че ли оцеляващ на ръба – доказано е, като се тръгне от християнското му възпитание, засенчено от мистериозната смърт на баща му, мине се през учителската му кариера, отношенията с видни интелектуалци на неговото време, самотното философстване по високите планини, за да се стигне до драматичния психически срив.

Фридрих Ницше е един от най-големите мислители на XIX век – философ, литератор, изкуствовед, музикант, чиито идеи повлияват дълбоко европейската и световна култура до наши дни, като в същото време са обект на полемики, спекулации и противоположни интерпретации. Ницше е една от най-загадъчните фигури във философията, чиито концепции за свръхчовека, волята за власт и робския морал променят фундаментално разбирането за човешката същност.

Работа до полунощ

Когато Ницше е на единайсет години, умира баба му и най-накрая майка му е свободна да управлява самостоятелно домакинството си. 6 години преди това си отива и баща му след тежко психично заболяване. Франциска и двете деца – Ницше има сестра, се преместват, а той има собствена стая. Много скоро си създава навик да работи до полунощ и да става в пет часа сутринта, за да продължи.

Себепреодоляване – основано на болката

Това е началото на живот, който нарича Selbstüberwindung, „себепреодоляване“, важен принцип, който по-късно развива метафизично, но засега единственото, което се налага да преодолява, е съсипващо лошото му здраве. Мъчителните пристъпи на главоболие с повръщане и силна болка в очите понякога продължават цяла седмица, през което време трябва да лежи в затъмнена стая със спуснати завеси. И най-малката светлина пронизва очите му. И дума не може да става за четене, писане и дори някаква свързана мисъл. Между Великден на 1854 г. и Великден на 1855 г. например Ницше отсъства от училище сумарно шест седмици и пет дни. Когато е здрав, използва, както го нарича, „величието на волята“, за да изпреварва съучениците си. Наумбургската Катедрална гимназия не е образователна дупка, но Ницше много си мечтае по някакъв начин да попадне в най-реномираното класическо училище на Германския съюз.

Живот в затвор

„Пфорта“ дава образование на двеста момчета на възраст от четиринайсет до двайсет години, като се предпочитат деца, чиито бащи, като този на Ницше, са починали в служба на пруската църква или държава. Процесът на подбор на кандидатите много напомня на приказката за Пепеляшка, когато пратениците на принца пътували из цялата страна, търсейки момиче, на чийто крак ще стане изгубената обувка. Те пристигат в Наумбург, когато Ницше е на тринайсет, и въпреки несигурните му знания по математика, остават достатъчно впечатлени, за да му предложат място през следващата есен.

Приликата на „Пфорта“ със затвор се дължи на нейното възникване като цистерциански манастир. Разположена в изолираната долина на един приток на Зале, на около шест километра южно от Наумбург, тя е заобиколена от триметрови стени с дебелина две педи и половина.

Описват „Пфорта“ като училище-държава – Атина сутрин, Спарта следобед. Този полумонашески, полувоенен режим е изключително суров както психологически, така и физически. Ницше, който у дома толкова цени своята стая, където би могъл да работи по свой график, сега спи в общо спално помещение с трийсет момчета. Денят започва в четири сутринта с едновременното изщракване от отключването на вратите на спалните помещения, които са били заключени точно в девет миналата вечер.

Аз не съм човек, аз съм динамит

На 25 години става професор по класическа филология в Базел. Здравословни проблеми го принуждават да прекъсне академичната си кариера през 1875 година. Оттогава се отдава на писането и философията.

„Аз не съм човек, аз съм динамит“, пише Фридрих Ницше в своята автобиография „Ecce Homo“. И наистина философът и писател несъмнено успява да хвърли бомба във философията. „Бог е мъртъв, ние го убихме“ гласи един от най-известните му цитати, макар и непълен.

В „Раждането на трагедията“ Ницше очертава основите на своето мислене. На близо 100 страници, разделени на 25 глави, той развива своя културен мироглед, позовавайки се на изследването на гръцката култура, любовта към музиката и уважението към Шопенхауер и Вагнер. Лингвистът поставя под съмнение надеждността на думите и текстовете: „Има само тълкувания, няма факти“, гласи една от известните му сентенции.

Темата за християнството е сред другите акценти в трудовете му. „Антихрист“ се превръща в кулминация на неговата критика към религията. В книгата философът обвинява християнството и теологията за всички злини на Запада.

Болести

Години наред философът страда от остра мигрена и болки в корема, а по-късно почти ослепява, вероятно вследствие на нелекуван сифилис.

От 45-годишна възраст Ницше страда от психично заболяване, което го прави неспособен да работи. Той прекарва остатъка от живота си под грижите на майка си, след това на сестра си, и на 25 август 1900 умира на 55-годишна възраст.

Любимец на диктатори

Той така и не осъзнава славата си, която печели в последното десетилетие на XIX век. Сестра му Елизабет Фьорстер-Ницше е негова единствена наследница. Очевидно отчасти от незнание, отчасти умишлено, тя публикува избирателно неговите трудове. Експресионистите откриват лингвистичната сила на Ницше и възхвалят книгата „Тъй рече Заратустра“. По-късно националсоциалистите и фашистите, сред които италианският диктатор Бенито Мусолини, използват създадените от него термини като „човекът-господар“ и „воля за власт“. По тази причина работата на Ницше е стигматизирана в следвоенна Германия.